Храсти за проблемни участъци - полумрак

Светлината е жизнено необходима за растенията. Осветеността обаче често се възприема от тях по различен начин. По този признак те се делят на светлолюбиви, сенкоустойчиви и сенколюбиви.
Нокътят (Lonicera) се показва в доста различни видове. Сред тях има много сенкоустойчиви и декоративни. Внимание заслужава L.tatarica – непретенциозен, красивоцъфтящ храст имащ много градински форми, различаващи се главно по окраската на цветовете – от бяло до тъмно червено. По-малко разпространена, но много привлекателна и оригинална е алпийската лоницера (L.alpigena) с плътна корона и ефектни червени плодове. С впечатляващо цъфтене се отличава и сорта L. maackii – едър храст, понякога растящ като дърво.
Леска (Corilus avellana) – висок храст, характерен за широколистните гори. За декоративни цели се използват градинските форми на леската различаващи се по окраската на листата и формата на короната.
Чашкодрян (Evonymus) – не голямо дърво или храст, декоративно с ярките си оригинални плодчета и есенна окраска на листата. Цветни петна от E. verrucosus украсяват сенчестите горски участъци с розови плодове и розовеещи през еснта листа, а E. alata привлича с малиново червени тонове.
Калина (Viburnum) – храст или не голямо дърво, декоративно през всички сезони. Голяма част от видовете се отличават със сенколюбивост. Обикновената калина (V. opulus) е прекрасен избор не само заради красотата си, но и с ядивните си плодове. Много популярен е сорта “Roseum” с прекрасни кръгли съцветия. Единственият сериозен недостатък е в това, че в горски райони калината обикновено се напада от вредители и се нуждае от защита.
Бъз (Sambucus) – род храсти, много от които отдавна и широко се използват не само като декоративно, но и като хранително и лекарствно растение. С непретенциозност се отличава червения бъз (S.racemosa), имащ няколко декоративни форми. Черният бъз (S.nigra) също има декоративни форми, а плодовете му са годни за хранителна употреба. Този вид не е мразоустойчив, но достатъчно добре се справя при засаждане на скрито от вятъра място.
Хортензия (Hydrangea) – украсява участъци в полусянка. Тя цъфти от юли до есента, а едрите й съцветия дълго време запазват красотата си в сухи композиции. Много проста и удобна за отглеждане е дървовидната хортенизия и нейните форми. Най-ефектна и лесна за отглеждане у нас е метличестата хортензия (H.paniculata) и особено Grandiflora – форма с едри листа. H.Bretschneideri e висок храст, чиито едри цветове от бели се превръщат в пурпурни в края на лятото.
Лавровишна (Laurocerasus officianalus) - вечнозелен храст или дърво с красиви лъскави тъмно зелени листа. Малките му ароматни бели цветчета, събрани в в китка украсяват растението през юни. Слабата разпространеност на лавровишната в районите с умерен климат се обяснява с ниската и мразоустойчивост.
Керия (Kerria) – храст с тънки дълги клонки, отличаващ се с дълъг срок на цъфтене – пролетта и лятото, а понякога и през есента. На открито място тя цъфти обилно, но и на полусянка не се чувства зле. Нейните едри жълти цветчета напомнят тези на лютичето. Сортът Pleniflora е ефектен с мъхестите си цветчета. Керията не е зимоустойчива, затова най-добре е да й осигурите място с влажна почва и защита от студа.
В сенчести условия добре виреят филаделфус, кисел трън, черен бъз. За миксбордери в сянка идеално пасват хортензия, вайгела и др. За живи плетове подхождат лоницера татарика и лавровишна.