На 6 септември България отбелязва 132 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. С този исторически момент младата държава постига първия етап от обединението си след позорния Берлинския договор, разпокъсал страната след Сан Стефано. Официално обаче съединението става факт с обявяването на независимостта на България през 2008 г., а дотогава Източна Румелия остава под васалството на турската държава.
Самата подготовка започва още през февруари 1885 г., когато Захари Стоянов създава в Пловдив Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Към организацията се присъединяват редица източнорумелийски офицери като майор Данаил Николаев, Райчо Николов, Сава Муткуров. Своето съгласие съединението да се извърши под неговия скиптър дава и българският княз Александър I Батенберг.
Князът заявява, че щом народът от двете Българии искренно желае това съединение, дори той да бъде първата жертва на народното дело, ще приеме да го покровителства. Началото на съединистката акция се предвижда за средата на септември 1885 г., но спонтанните вълнения я ускоряват. Още на 5 септември бунтовнически чети завземат някои селища.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив войската обсажда конака и арестува главния управител Гаврил Кръстевич. С възгласи “Ура! Долу Румелия! Да живее Съединението! Да живее княз Александъ I” се обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Съставя се временно правителство, което на 6 септември с телеграма официално кани княз Александър I да признае Съединението. На всенародно тържество във Варна на същия ден той гласно дава своето съгласие и го прави с Манифест в Търново на 8 септември.
Територията и населението на Княжество България се увеличават съществено, но това подтиква съседните балкански държави да се обединят трайно срещу идеята за автономия на Македония и Одринско.
Съединението трябва да се защити, и Батенберг повежда войските към Пловдив.
На 9 септември 1885 г., съпроводен от 2-и конен Шуменски полк, княз Александър Батенберг влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България. Така без кръвопролития се извършва обединението на двете основни части от българските земи.
Това прави България най-голямата балканска християнска държава с площ от 96 345 кв. км и населениеот 3 150 000 души. Актът на Съединението е осъществен, но утвърждаването му тепърва предстои, тъй като тази българска акция променя баланса на силите на Балканите.
Пряко засегнати от българското Съединение заради “нарушеното балканско равновесие” са останалите балкански държави. Обединена България може да стане водеща сила, с което трудно могат да се примирят Гърция и Сърбия. Те поставят условия – или да се ликвидира Съединението, или да получат териториални компенсации в европейската част на Турция. Балканските противоречия са нов мотив за свикване в Цариград на 24 октомври 1885 г. на конференция на Великите сили.
Сърбия на крал Милан Обренович не иска да чака решенията на конференцията, а решава да се възползва от обърканото положение на България и да вземе с оръжие това, което иска. На 2 ноември Сърбия обявява война на България и войските й настъпват срещу София. Българите са напълно неподготвени за война на запад – войските са разположени на юг срещу Османската империя. Делото на Съединението е застрашено. Наблюдателите предричат бързо поражение на българите, които остават след изтеглянето на руските офицери от България и без опитни военни кадри.
Боевете при Сливница от 6 ноември 1885 г.
Но когато изходът от войната изглежда предрешен, става нещо невероятно. Голямата опасност предизвиква небивал патриотичен подем –организират се доброволчески отряди, които включват също бежанци от Македония и ученици от горните класове. Българските гранични войски се съпротивляват отчаяно на сръбското настъпление, а главното командване решава решителното сражение да стане недалеч от София при височините на Сливница, докато пристигнат свежите български части от южната граница. Тридневните сражения (5-7 ноември) при височините Мека цръв, Три уши, Гургулят и Комшица са решителни. Сръбските войски са разбити и отстъпват.
Българските войници от южната граница осъществяват невероятен марш и успяват да се включат в сраженията.
На 10 ноември българите превземат Драгоман, после Пирот и продължават настъплението си. Маршът им е спрян едва след като Австро-Унгария обявява, че ще се намеси. Благодарение на патриотичния подем, героизма на българските войници и ентусиазма на цялото население България извоюва неочаквана победа във “войната на капитаните (българските) срещу генералите (сръбските)”, както е наречена Сръбско-българската война на Запад. На 19 февруари 1886 г. в Букурещ се подписва мирен договор, който възстановява положението отпреди войната. (Документ № 4) Българската цел в тази война е дипломатическото признаване на Съединението.
Съединението става реалност и в международните отношения
Цариградската конференция продължава и след войната. Но вече трудно може да се иска възстановяване на положението отпреди 6 септември, затова Великите сили преговарят главно по условията за признаване на Съединението.
Преките турско-български преговори завършват с подписването на 24 март 1886 г. на Топханенски акт, който признава Съединението. (Документ № 5) Компромисът е постигнат благодарение на турското съгласие българският княз Александър Батенберг да поеме управлението на Източна Румелия, а в замяна Османската империя получава Кърджалийска околия и селата по долината на река Въча, населени предимно с българи мюсюлмани.
