На днешиня ден преди 131 години в Пловдив е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Самата подготовка започва още през февруари 1885 г., когато Захари Стоянов създава в Пловдив Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Писателят впряга в тази задача собственото си остро, талантливо перо и пловдивския вестник“Борба”. Към организацията се привличат много източно румелийски офицери като майор Данаил Николаев, Райчо Николов, Сава Муткуров, а на края съгласие актът да се извърши под неговия скиптър дава и българският княз Александър I Батенберг.
По това време по покана на Франц Йосив II Батенберг присъства на маневрите на Австро-Унгарската войска в Пилзен. На 9 август се завръща от Виена и отива направо в Шуменския военен лагер, в "Дебелатакурия"(вековна дъбова гора) край село Мараш, където се провеждат летните маневри на войските от Североизточна България.
Преди него в лагера са пристигнали военният министър генерал Кантакузин и министър-председателя Петко Каравелов. По лично разпореждане на княза заедно с кортежа от Каспичан в лагера пристигат Димитър Куртев и Манол Георгиев, участници в движението за Съединение от Сливенското опълченско дружество, чиито почитен председател е самият княз Александър.
В разговора, който се прoвежда, Князът заявява, че щом народът от двете Българии искренно желае това съединение, дори той да бъде първата жертва на народното дело, ще приеме да го покровителства. За двамата сливенци това е достатъчно основание да изпратят шифрована телеграма до Захари Стоянов в Пловдив, която гласи: "Вълна пазарихме повече, отколкото очаквахме. Щом поискате, керваните ще тръгнат. Пригответе място, където да се стовари. Манол".
Началото на съединистката акция се предвижда за средата на септември 1885 г., но спонтанните вълнения я ускоряват. Още на 5 септември бунтовнически чети завземат някои селища.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив войската обсажда конака и арестува главния управител Гаврил Кръстевич. С възгласи “Ура! Долу Румелия! Да живее Съединението! Да живее княз Александъ I” се обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Съставя се временно правителство, което на 6 септември с телеграма официално кани княз Александър I да признае Съединението. На всенародно тържество във Варна на същия ден той гласно дава своето съгласие и го прави с Манифест в Търново на 8 септември.
Съединението трябва да се защити, и Батенберг повежда войските към Пловдив.
На 9 септември 1885 г., съпроводен от 2-и конен Шуменски полк, княз Александър Батенберг влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България. Така без кръвопролития се извършва обединението на двете основни части от българските земи.
Това прави България най-голямата балканска християнска държава с площ от 96 345 кв. км и населениеот 3 150 000 души. Актът на Съединението е осъществен, но утвърждаването му тепърва предстои, тъй като тази българска акция променя баланса на силите на Балканите.
Българите се опасяват от реакцията на Османската империя, затова съсредоточават войски на новата южна българска граница. Но проблемите идват от други държави. Съединението нарушава Берлинския договор, а извършилите го националреволюционери не са осигурили външна подкрепа за този акт. Великите сили наблюдават Балканите особено внимателно и всяка промяна тук раздвижва дипломатическите кръгове в големия “европейски концерт”.
Отношението на Великите сили към Съединението е еднозначно – отрицателно. Най-голямата и неприятна за България изненада е руското неодобрение, последвано от царската заповед да се изтеглят руските офицери на българска служба.
Русия предлага проблемът, породен от Съединението, да се обсъди на конференция на великите сили в Цариград. Тя получава подкрепата на Франция, Германия, Австро-Унгария. Неочакваната руска реакция се дължи на убеждението на новия руски император Александър III, че българският княз Александър I е проводник на западното влияние в България.
Позицията на Русия е: “Съединение – да, но без Батенберг”. Руската позиция е тежък удар за съединистите, но има и положителна последица за българите – съединистката акция получава подкрепата на Англия. Британските дипломати виждат благоприятна възможност да подронят руското влияние в България и се възползват от нея.
Патриотизмът на българите се оказва по-силен от русофилските настроения – всеобщо е желанието да се защити Съединението. Макар да е русофил, министър-председателят на Княжество България Петко Каравелов обявява: “Веднъж фактът станал, трябва да се вземат всички мерки, за да се опази положението.”
Пряко засегнати от българското Съединение заради “нарушеното балканско равновесие” са останалите балкански държави. Обединена България може да стане водеща сила, с което трудно могат да се примирят Гърция и Сърбия. Те поставят условия – или да се ликвидира Съединението, или да получат териториални компенсации в европейската част на Турция. Балканските противоречия са нов мотив за свикване в Цариград на 24 октомври 1885 г. на конференция на Великите сили.
Сърбия на крал Милан Обренович не иска да чака решенията на конференцията, а решава да се възползва от обърканото положение на България и да вземе с оръжие това, което иска. На 2 ноември Сърбия обявява война на България и войските й настъпват срещу София. Българите са напълно неподготвени за война на запад – войските са разположени на юг срещу Османската империя. Делото на Съединението е застрашено. Наблюдателите предричат бързо поражение на българите, които остават след изтеглянето на руските офицери от България и без опитни военни кадри.
Боевете при Сливница от 6 ноември 1885 г.
Но когато изходът от войната изглежда предрешен, става нещо невероятно. Голямата опасност предизвиква небивал патриотичен подем –организират се доброволчески отряди, които включват също бежанци от Македония и ученици от горните класове. Българските гранични войски се съпротивляват отчаяно на сръбското настъпление, а главното командване решава решителното сражение да стане недалеч от София при височините на Сливница, докато пристигнат свежите български части от южната граница. Тридневните сражения (5-7 ноември) при височините Мека цръв, Три уши, Гургулят и Комшица са решителни. Сръбските войски са разбити и отстъпват. Българските войници от южната граница осъществяват невероятен марш и успяват да се включат в сраженията. На 10 ноември българите превземат Драгоман, после Пирот и продължават настъплението си. Маршът им е спрян едва след като Австро-Унгария обявява, че ще се намеси. Благодарение на патриотичния подем, героизма на българските войници и ентусиазма на цялото население България извоюва неочаквана победа във “войната на капитаните (българските) срещу генералите (сръбските)”, както е наречена Сръбско-българската война на Запад. На 19 февруари 1886 г. в Букурещ се подписва мирен договор, който възстановява положението отпреди войната. (Документ № 4) Българската цел в тази война е дипломатическото признаване на Съединението.
Съединението става реалност и в международните отношения
Цариградската конференция продължава и след войната. Но вече трудно може да се иска възстановяване на положението отпреди 6 септември, затова Великите сили преговарят главно по условията за признаване на Съединението.
Преките турско-български преговори завършват с подписването на 24 март 1886 г. на Топханенски акт, който признава Съединението. (Документ № 5) Компромисът е постигнат благодарение на турското съгласие българският княз Александър Батенберг да поеме управлението на Източна Румелия, а в замяна Османската империя получава Кърджалийска околия и селата по долината на река Въча, населени предимно с българи мюсюлмани.
Съединението е първият акт на национално утвърждаване след Освобождението. То е извършено и защитено благодарение на пълното единение на българите от всички краища на българските земи. Успехът му подсилва оптимистичната вяра, че това е само първата стъпка към пълното освобождение на българските земи. Съединението е изцяло българско дело и е сред най-успешните събития в историята на възродена България.
То обаче има и негативните последици. То довежда до конфликт с Русия, който ще поражда проблеми в бъдеще. Съединението успява и благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата, а щастието е добър, но несигурен помощник, защото лесно променя посоката си. Значителното уголемяване на България й създава потенциални противници на Балканите, което затруднява следващата стъпка – борбата за свобода на Македония.
