Пожарите в Пирин, Рила и Стара планина станаха причина животновъдите да припомнят за ограниченията за паша на животните, наложени от Министерството на околната среда и водите. Тези ограничения са част от проблема за разгарянето на огънищата в недостъпни горски райони.
Припомняме, че още през 2024 г. в трите национални паркове – Рила, Пирин и Централен Балкан, пашуването бе ограничено с промени в режима на натовареност на пасищата. Ако преди той е позволявал по 4 дка пасище на глава добитък, миналата година нормата бе намалена 6 пъти - 25 дка на глава добитък. От 2025 г. пък пашуването на животни на над 1500 метра надморска височина е забранено в националните паркове.
Това даде повод на животновъдните организации да заявят, че ако пашата във високопланинските пасища не беше забранена, едрият и дребният добитък щяха да ограничат риска от разрастването на пожари, тъй като по естествен начин чрез екстензивна паша, сухите треви можеха да бъдат усвоени от животните. Заради забраната на МОСВ превенцията срещу пожари в горските райони не се е осъществила.
Въпрос на депутата Айлин Пехливанова към екоминистъра Манол Генов на 31 юли е дали МОСВ и МЗХ няма да обмислят намирането на баланс между противопожарната превенция чрез пашуване във високите пасища и устойчивото развитие на животновъдството.
Припомняме, че преди три години българските медии излъчиха репортаж от Швейцария за превозване на крави с хеликоптер до високите пасища в Алпите. Целта бе животните да не наранят копитата си, докато се предвижват нагоре. И, да, умните швейцарци въобще не си задаваха въпроса дали пашата е екологосъобразна, тъй като вековната практика е потвърдила ползата от нея – и за животните, и за планината.
