За да отгледаме сочни, хрупкави, сладки и лъскави моркови трябва да сме наясно с предпочитаните от тях хранителни вещества. Морковът е сред най-капризните зеленчуци и ако не му угаждаме докрай, няма смисъл да чакаме да извадим вкусна и стройна реколта. Ако ги засадим в зле обработена почва и забравяме да ги поливаме, разрохкваме почвата и прореждаме, ще вадим по-скоро фигури с по 5 криви пръста, отколкото прави и здрави зеленчуци. Ето няколко принципни препоръки при отглеждането на морковите
1. В никакъв случай не подхранваме морковите с пресен оборски тор – именно заради него те придобиват уродливи форми. Той може да бъде влаган при предшествениците им, но в годината, в която сме ги засадили в съответната леха, в нея се внасят само минерални торове, добре прегорял оборски тор (в разумни количества) и малко торф.
2. Морковите имат нужда от само 2 подхранвания през лятото, и то ако са засадени върху бедна почва. Първото подхранване се прави 2 седмици след покълването им, като се използва 20 грама калиева селитра, 15 грама двоен суперфосфат и 15 грама карбамид на 10 литра вода. Второто подхранавне е 2 седмици след първото – 20 грама калиев хлорид и 20 грама комбиниран тор се разтварят в 10 литра вода, които се използват за 4 квадратни метра леха.
3. Морковите са много отзивчиви на подхранване с микроелементи. За целта може да се използва дървесна пепел – 100 грама на квадратен метър леха.
4. Ако забележим, че морковите се развиват слабо и са бледи, най-вероятно в почвата има недостиг на азот. Можем да им помогнем, като ги подхраним с разтвор на кравешки или птичи тор в 10 литра вода с добавена половин кибритена кутийка карбамид.
5. Около месец преди събирането на реколтата е полезно морковите да се напръскат с калиев хлорид – по този начин ще увеличим реколтата, а и зеленчуците ще се запазят по-добре през зимата.
6. При отглеждането на морковите е важно да не се увличаме по големите дози азотни торове, тъй като те влияят зле на дълготрайността на зеленчуците.
