Дивата лоза (Amplopsis) е декоративен храст, който може да украси не само градината, но и полусенчестата стая, отглеждан в саксия. В двора може да закрие не дотам красива стена. С длановидно нарязаните си едри листа, въздушните корени или мустачки и разперените клони, обгръща и закрива нежелани гледки и създава отмора и наслада за очите. Когато стените са гладки и мустачките не могат да се прикрепят, се налага клоните да се превързват, за да се издигат на високо с помощта на стълба.
Ампелопсисът е много красив, достигащ 15 м височина храст за вертикална украса. Той се отглежда лесно и нараства бързо. Той е мразоустойчив, но не издържа пряката слънчева светлина и сушата. Ако му намерим подходящо място в градината и му осигурим почва, съдържаща листовка и прегорял оборски тор, ампелопсисът ще напредне и развие много добре.
В късна есен зелените листа променят цвета си и стават пурпурночервени. Тогава излъчват прелест, красота и уют.
Цветовете на дивата лоза са жълтеникави и бледи. Плодовете обаче заслужават внимание. Те приличат на светло до наситеносини гроздове и са много ефектни, макар че не са подходящи за ядене.
Много от страничните клони на лозата успяват да полазят по почвата и при влажно време или бъдат полети с вода, ако ги забележим, се вкореняват и дават начало на нови растения. Не трябва да се разчита само на това, а винаги в ранна пролет се подрязват остарелите клони и така дивата лоза се подмладява и израства по-добре.
Най-лесно ампелопсисът се размножава вегетативно чрез зрели резници, които се приготвят през зимните месеци – януари и февруари, и се заравят в пясък.
Подходящо в градината е да украсим сетни, беседки и огради с красивата дива лоза.