Министърът на земеделието на Русия Оксана Лут докладва за състоянието на зърнопроизводството в страната. В доклад пред министър председателя на Русия Михаил Владимирович, се посочва, че от 2016 г. насам Русия е лидер в доставките на пшеница на световния пазар. „През миналия сезон запазихме лидерството си и имаме същата цел за настоящия сезон. Като цяло, нашата стратегическа цел е да запазим лидерството в доставките на пшеница в света. Също така, през 2024 г. имахме нов рекорд – станахме лидери в доставките на ечемик. Тази година също очакваме добра реколта от ечемик, надяваме се да повторим този рекорд.
Резултатите от последния сезон, който приключи на 1 юли, са, че Русия е изнесла 44 милиона тона пшеница. Общо са доставени около 53 милиона тона зърно. Като цяло това съответства на средните резултати от износа ни през последните пет години.
Доставяме зърно до 108 страни по света, 70 от които внасят нашата пшеница. Продължаваме да разширяваме географията на износа. Миналата година в експортното ни портфолио се появиха 11 нови страни. Възобновихме и доставките до 7 страни, които бяха преустановили закупуването на нашето зърно.
Що се отнася до настоящия сезон: В момента потвърждаваме около 46 милиона хектара посевна площ за зърнени култури. Като цяло сеитбата премина без големи смущения. Разбира се, има трудности с времето, сега в редица региони има силна суша, в редица региони е наводнено, не можем да започнем жътва, но въпреки това засега поддържаме прогнозата си: 135 милиона тона зърно общо, като от тях 88-90 е пшеница, основната ни култура.
Имаме доста широк спектър от държавна подкрепа. В рамките на директна субсидия за подкрепа и продажба на зърнени култури тази година са отпуснати 10 милиарда рубли, от които над 1,3 милиарда рубли са за Сибир и Далечния изток. Ще отбележа, че всички пари вече са преведени на земеделските производители.
Подкрепата на хектар е запазена и за регионите на Сибир и Далечния изток. Премахнахме я в цялата страна, но я оставихме за два макрорегиона. На земеделските производители са преведени и 780 милиона рубли.
Преференциалното кредитиране е ключовата ни мярка за подкрепа. Тази година бяха отпуснати 18,6 милиарда за сезонна полева работа и темпът ни на развитие е по-бърз от миналата година.
Отделно ще говоря за мерките за подкрепа на руската селекция. Това е много важно, особено за зърнените култури. Тази година са отпуснати 2,4 милиарда рубли за производство на елитни семена и закупуване на семена, създадени в рамките на федералната научно-техническа програма.
Подобни мерки за подкрепа миналата година позволиха да се увеличи делът на местните семена като цяло. Например, при зърнените култури делът на местно селектираните семена се увеличи до 77,5%, т.е. с почти 6 процентни пункта.
Като се вземат предвид всички предприети мерки и напредъкът на сеитбата, нашите прогнози за износ за текущия сезон, който започна на 1 юли тази година: като цяло очакваме да изнесем 53-55 милиона тона зърно и 43-44 милиона тона пшеница, тоест на нивото на текущата година, като се вземат предвид пренесените остатъци, които имахме в началото на сезона.
Сега за Сибир и Далечния изток. Тези два макрорегиона заемат специално място в развитието на зърнения комплекс. Тук събираме около 18 милиона тона. Миналата година завършихме работата по създаването на картографска схема на земеделските земи, включваща Сибир и Далечния изток. И разбираме, че Сибир е точка на растеж за пускане на земята в обращение: тук потенциалът за пускане на земята в обращение вече е два пъти по-висок от потенциала на Централна Русия.
В съответствие с Указ № 309, ние трябва да увеличим обема на производството с 25% до 2030 г. Това означава, че Русия като цяло трябва да събере около 170 милиона тона зърно, а износът на зърно трябва да възлиза на 80 милиона тона. От тях Сибир и Далечният изток трябва да представляват около 22 милиона тона.
Това може да се постигне чрез въвеждане в обращение на нови земи. Вече стартирахме тази програма. Има отделна държавна програма - отделно за Сибир и Далечния изток, започнахме тези дейности.
Това увеличение предполага увеличение на излишъка. Сега имаме излишък в Сибир и Далечния изток - средно, в зависимост от реколтата, времето - от 5 милиона до 8 милиона тона. Тоест, например, в Сибир тази година, като се вземат предвид пренасящите остатъци към 1 юли, имаше около 5 милиона тона. Средният излишък за сезона беше 7-8 милиона тона. Тоест, това е, което трябва да се изнесе от Сибирския регион, което Сибирският регион не консумира сам. Като се вземе предвид прогнозираният растеж, нашият излишък може да стане около 11-12 милиона тона в този регион и този обем трябва да се изнесе от Сибир.
Работим в тясно сътрудничество с Министерството на транспорта и Руските железници по отношение на логистиката. Има различни начини за логистика от Сибир. Накратко за това как е изградена нашата зърнена логистика в момента. 88% от цялото зърно в Русия се изнася чрез морски транспорт през пристанища. Общият капацитет на пристанищното претоварване у нас е малко над 77 милиона тона - това е за всички пристанища. Останалата част се изнася по шосе и по река.
Като цяло основните ни пристанища са на юг – основният обем, както и в Балтика, Каспийско море и Далечния изток. Сибир, сибирският регион в световен мащаб, макрорегион, е разположен далеч от всички тези пристанища, така че самото логистично рамо е дълго.
И тук, разбира се, е невъзможно да се транспортира зърно. То трябва да е сравнително достъпен продукт, който е евтин, без държавна подкрепа.
Заедно с Руските железници и Росжелдор имаме съвместни мерки за подкрепа на субсидирането на транспорта. Субсидираме изцяло железопътния транспорт.
От Сибир предимно, както казахте (това е 406-та резолюция), се отнася за транспортирането на зърно в посока юг, южните пристанища и Балтика. Тук наистина изнесохме около 2 милиона тона през последния сезон от Сибир.
Развиваме тази област. Малко повече от 8 милиарда, както споменахте, са отпуснати тази година - това е повече, отколкото през 2024 г. И се надяваме да запазим обема на подкрепата на ниво от 8 милиарда в тази област, защото, разбира се, за сибиряците ще бъде трудно да изнасят зърно до пристанищата.
Друга традиционна точка за износ на зърно за нас е Казахстан. Имаме доста развити икономически отношения с Казахстан. Тук има гранична търговия – винаги сме изнасяли около 2-3 милиона тона за Казахстан, но това е доста ситуационно нещо. Например миналата година Казахстан имаше много добра реколта и Казахстан наложи ограничения върху вноса на зърно, включително от всички страни от ЕАЕС. Следователно Русия нямаше възможност да изнася зърно за Казахстан миналата година. Това, разбира се, усложни ситуацията за сибиряците.
В тази връзка, наличието на Забайкалския зърнен терминал вероятно играе особена роля за нас. Това е сравнително кратък път за Сибир и по принцип за други региони на Далечния изток, където се занимават със зърно и маслодайни култури, които могат да бъдат изнасяни. Това е, разбира се, на първо място китайският пазар. С проектен капацитет от 8 милиона тона, с който Забайкалският зърнен терминал разполага в момента, бихме могли да изнесем 80% от целия излишък за Китай през този терминал. Следователно за нас, за развитието на зърнения клъстер в Сибир, това е много добра перспектива.
Основният въпрос тук, разбира се, е споразумението с нашите китайски партньори за разпределението на безмитен внос. Вносни покупки на наше зърно от тяхна страна. Сега, за съжаление, все още нямаме такава възможност. Нашите доставки на цялото зърно за Китай не надвишават 1 милион тона. Доставяме нещо в рамките на квоти, много малки квоти за нас, нещо извън квоти - Китай има висока митническа ставка за зърнени продукти извън квоти. Но въпреки това общуваме с нашите китайски колеги, Заедно с Министерството на икономическото развитие редовно провеждаме срещи и конференции с тях. Съответно, ние наистина се надяваме, че Китай ще се съгласи за разпределението на квоти за нас. Но това е дълъг процес, както правехме със свинското месо в продължение на много години. Но в крайна сметка успяхме. И тук се надяваме на положително решение от нашите китайски колеги. И така, като цяло, разбира се, ще продължим да развиваме логистични маршрути, защото Сибирският регион е толкова добър двигател за развитието на зърнения комплекс и ние възлагаме основните си надежди на него за увеличаване на обемите на производство до 2030 г.“
