Чрез Социалния план за климата (СПК) Блгария ще разпредели 5 милиарда лева в подкрепа на енергийно и транспортно бедните домакинства и микропредприятия в периода 1 януари 2026 – 31 декември 2032 г. Това припомниха от природозащитната организация Фонд за дивата природа (WWF) по повод целта на плада да компенсира покачването на цените на бензина, дизела, природния газ, транспортните услуги и др., което се очаква да настъпи с въвеждането на новата Схема за търговия с емисии (СТЕ 2) на ниво ЕС в началото на 2027 г.
Според еколозите обаче настоящият проект на СПК рискува да задълбочи социалните неравенства в страната. За това предупреждават 15 водещи граждански, бизнес и потребителски организации в общо становище. Сред вносителите са WWF България, Екологично сдружение „За Земята“, Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, Българо-австрийска консултантска компания, Хабитат България, Асоциация „Активни потребители“ и „Грийнпийс“ – България.
Настоящият СПК има много позитивни елементи, посочват представители на изброените организации. Например увеличен е ресурсът за мерки с пряко социално въздействие като саниране на сгради, междуградски транспорт и мобилни здравно-социални услуги. Но той съществено подценява въздействието на СТЕ 2 върху уязвимите групи. В допълнение, СПК разчита почти изцяло на изпълнение на мерките от администрацията, въпреки ограничения ѝ капацитет, и разпределя съществени средства за 100% финансиране за саниране на многофамилни жилищни сгради, независимо от социалния статус на живущите. Липсва и национална методика за идентифициране на енергийно бедни домакинства, което създава риск за непрозрачно и несправедливо изразходване на ресурсите. Определянето на транспортно бедните на този етап също е твърде общо и не позволява да се проследи ефектът на заложените мерки.
Възможният ръст на разходите на домакинствата и микропредприятията, заложен в СПК, е 48 лева на година, което сериозно подценява реалността, предупреждават вносителите. Не са отчетени например фактори като състоянието на жилищата, типът отопление и социално-икономическият профил на засегнатите лица и домакинства. Затова и еколозите настояват да се подобри методологията за оценка на въздействието от СТЕ 2 и тя да бъде публична и прозрачна.
Реализирането на предходни програми за енергийно обновяване показа, че почти половината общини не успяха да изпълнят нито един проект. Поставянето на изпълнението на СПК изцяло в ръцете на централната власт и общините създава риск уязвимите групи от „неактивни общини“ да останат без подкрепа. Затова организациите настояват за въвеждането на механизми за гражданско участие в изпълнението на плана. Добър пример е ваучерната схема за енергийно ефективни уреди в СПК, която поставя изпълнението на мярката в ръцете на уязвимите групи. Тя може да бъде допълнена с ваучерни схеми и субсидии за енергийно ефективни решения като термопомпи, призовават организациите.
„Проектът на националния Социален план за климата не отива отвъд нивото на вече използваните от администрацията централизирани подходи, които имат временен ефект, ограничено въздействие и ниска ефективност,“ каза Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект“.
Например мярката за саниране на сгради би била много по-ефективна, ако 100% финансиране получават само най-уязвимите, а за останалите бъдат въведени частични грантове, допълващи кредити и техническа помощ. Така те ще се включат и по-активно в обновяването на домовете си. Допълнителна добра мярка би било интегрирането на СПК в дългосрочна стратегия на държавата за справедлив енергиен преход.
Организациите настояват да се подобри прозрачността в управлението на средствата чрез разработването на национална методика за идентифициране на енергийно бедни и засегнати домакинства, за да се избегне произволното определяне на критерии от отделни общини. До въвеждането на интегрирана национална информационна система, която да идентифицира уязвимите групи, вносителите препоръчват временно насочване на мерките приоритетно към получатели на помощи за отопление.
