Начало » Хоби земеделие » Малката градина
18.08.2017 г.

Торене на овощните култури

Торене на овощните култури

Най–добри резултати от торенето има, когато се вземат преди всичко нуждите на овощните растения от хранителни вещества и реагирането им на отделни торове. От необходимите елементи обикновено растенията изпитват недостиг на азот, фосфор и калий. Фосфорните и калиевите торове са слабо подвижни и се задържат в повърхностния почвен слой и слабо проникват в дълбочина, а овощните дръвчета имат дълбоко развита коренова система. Затова при торене с тях да се внасят по възможност по–дълбоко Всички овощни видове реагират най–силно на азотно торене, особено силно прасковата. При определяне на торенето следва да се имат пред вид следното:
- ефективността на фосфорното и калиевото торене зависи от осигуреността им с азот;
- на калиево торене овощните дървета реагират главно при леки почви и изобилни валежи или напояване през вегетационния период;
- на фосфорно торене реагират главно овошките, присадени върху подложки с плитка коренова система (ябълки върху дусенови и парадизави подложки, круши върху дюлеви подложки);
- продължителното самостоятелно азотно торене води до сериозни физиологични смущения, които изчезват, когато се добавят калиеви и фосфорни торове;
Торенето на овшките е добре да е дефиренцирано, защото почвено-климатични условия са разнообразни, както и голямото разнообразие на технологиите на отгелждане.

Торевете се усвояват пълноценно, ако знаете как да ги употребите
Ефектът от торенето зависи до голяма степен от начина на внасяне на торовете в почвата. Дълбокото проникване на корените изисква дълбоко внасяне на торовете. Повърхностно могат да се внасят само азотните торове, но и след това се разрохква почвата. Торенето на младите овощни дръвчета става в околостъблените кръгове, около 1.5 до 2 пъти по големи от широчината на короната. При по–добро развитие, след около 4 – 6 години от засаждането на прасковата, кайсията и дюлята и 7 – 8 години на ябълката, крушата, сливата и черешата корените на овощните дървета успяват да се разпрострат върху цялата площ на овощната градина, поради което трябва да се тори цялата площ на насаждението. При старите дървета до ствола са разположени само дебели корени, които не всмукват хранителни вещества от почвата, затова се оставя един малък кръг около ствола, който не се тори. а цялата останала площ на овощната градина се наторява. С оборския тор, фосфорните и калиевите торове обикновено се тори през есента и непосредствено след това се заорават с есенната дълбока оран. При есенно торене фосфорните и калиевите торове могат да се внесат на дълбочина, на която се обработва почвата. С минерални торове се тори и след поливане по бразди. В последния случай торовете се разпръскват по дъното на браздите след поливането и те се заравят. При достатъчна влажност при разпръскването на азотните торове е достатъчна една плитка обработка на почвата. Разпръскването на торове трябва да става равномерно върху площта. В зачимените овощни градини торовете се разпръскват без да се заорават. Но те остават върху тревата и само част от тях отива до по–дълбоко разположените корени на овощните дръвчета. В случая торовите норми да са по–големи или пробиват дупки с лостове или сонди и в тях се внася разтвор на минерални торове.

Сроковете
Много ванжно е да се тори в подходящо време. Срокът зависи от вида на тора, нормата, механичния състав на почвата и фенофазата на растението.
Азотното торене започва на следващата година след засаждането. Обикновено се използва норма от 6 -10 кг N/дка, когато растежът е слаб нормата се увеличава. При буен растеж се използва долната граница, а ако прирастът е много голям, азот може да не се внася. Прекомерното стимулиране на растежа може да наруши съотношението между растителните и репродуктивните прояви, с което да се забави плододаването.
При младите, неплододаващи дървета най-благоприятно е подхранването с азот да се извърши в края на май или началото на юни. Азотната норма се разделя на две равни части. Първата част се внася при начален растеж (края на март - началото на април). При по-тежки почви цялата норма може да се внесе еднократно през март.
При тлододаващите овошки на тежки почви се внася еднократно азот, като се използват ниски и умерени дози. Когато азотнота норма е висока, се разделя на две, първата в края на март - началото на април, втората при раннозреещите сортове се прави до края на май. Азотът през този период има съществено значание за бързото нарастване на плодовете и получаване на по-качествена и по-голяма продукция. При леките по механичен състав почви азотната норма също се разделя на две в посочените срокове или на три, като последната доза се внася в късна есен (края на октомври - началото на ноември).
По-късното азотно торене може да активира растежа на леторастите, което се отразява с по-слабо цветообразуване.
Амониевата селитра и карбамидът са подходящи азотни торове за овощните. Карбамидът се предпочита през късна есен, а амониевата селитра - за пролетните подхранвания. На алкални почви не се използва карбамид, а по възможност - амониев сулфат. При почви с кисела реакция подходящи азотни торове също са натриева (чилска) селитра и калциево-амониева селитра. Подходящи за торене са продължително действащите азотни и комбинирани торове (NPK).

Нормите
Торовите норми се определят предимно по метода на листната диагностика. Определяне на съдържанието на азот, фосфор и калий в листни проби, взети при затихване на растежа на леторастите (края на юли - началото на август).
Торовите норми могат да бъдат по- високи в райони с изобилни валежи и поливки и сравнително по–ниски в засушливи и не поливни райони. Те са по-високи и когато торовете се внасят на части неколкократно през годината. При определяне на торовите норми е необходимо да се вземат под внимание и способностите на почвата да задоволи растението с хранителни вещества, нуждите на овощните дървета, родовитостта, възрастта, овощния вид и сорт, както и от подложката върху която са присадени. Изобщо торовите норми се определят в зависимост от условията, които оказват влияние върху растежа и плодовитостта на овощните дървета. Най–често торовите норми за овощни дървета при торене с азотни торове трябва да се изчисляват на базата да се внасят годишно от 9 до 12 килограма , а понякога 15–18 килограма хранително вещество на декар от минералните торове. Освен торене с азотни торове на 3 – 4 години трябва да се тори с 4 – 5 тона оборски тор на декар или още по добре е да се тори на всеки две години с по 2 – 2.5 тона оборски тор на декар. Трябва да се тори с култури за зелено торене (сидерация). Където е необходимо трябва да се дават калиеви и фосфорни торове – обикновено 9 – 12 килограма хранително вещество на декар от всеки един от посочените торове. С напредване на възрастта на овощните дървета и с отслабване на растежа торовите норми се повишават. Те трябва да бъдат такива, че да осигурят добър растеж и високи добиви. Торовите норми при костилковите овощни видове, от които има и най–често повече дървета на единица площ, могат да бъдат с около 20 % по–високи. Трябва да бъде увеличена нормата на азотните торове при поддържаните в чим напоявани овощни градини. Те трябва да получат ежегодно по около 15 кг азот на декар, което се равнява на 42 килограма амониев нитрат или около 75 килограма амониев сулфат, или около 95 килограма калциева (варовита) селитра.

ТОРЕНЕ НА ЯГОДОПЛОДНИТЕ

Ягодите, малините, касисът или някой друг ягодоплоден вид имат плитка коренова система, извличат големи количества хранителни вещества, което определя специфични изисквания към влагата и доставянето на хранителните вещества.

Ягодите
Задължително изискват предпосадъчно торене, с подготовката на почвата, особено на бедните и с лек механичен състав почви. Внасят се добре угнил оборски тор, суперфосфат и калиев сулфат. В плододаващото насаждение азотното торене е ежегодно и се извършва на два пъти. Първото се прави през пролетта, след почистване на площта от листата и преди първото окопаване. Обикновено се внасят 5 -6 кг азот на декар ( 18 -20 кг амониева селитра). Второто азотно подхранване е със същата доза веднага след беритбата на плодовете.

Малините, къпините, касисът
Торенето на малината започва с подготовката на почвата за засаждане, извършва се основно торене, внесат се 5–6 тона на декар добре угнил оборски тор, или 3–4 тона птичи тор, 15– 6 кг Р2О5, 14 – 16 кг К2О.
След втората или третата година, в оформените малинови насаждения, ежегодното се подхранва с азот. Извършва се еднократно през пролетта при почвите с тежък механичен състав и двукратно при леките по механичен състав почви - рано през пролетта и в края на май – началото на юни с 30–40 кг амониева селитра, като ниската доза е за по–богатите и добре обезпечени с азот почви, а по–високата доза – за по–бедните. При двукратно внасяне нормата се разделя на две – 1/2 до 2/3 се внася през пролетта, а останалото количество – за второто подхранване. Не се препоръчва азотно торене след беритбата на плодовете.
В плододаващите насаждения през есента трябва да се внася през 2 – 3 години по 3 – 4 тона разложен оборски или 2 тона птичи тор, 10 – 12 кг Р2О5 и 10 -12 кг К2О на декар ( калиев сулфат, а не калиев хлорид!).
Торенето на къпината е подобно на това на малината.Тя има по – добре развита коренова система от малината, способна да извлича хранителни вещества от по – дълбоките слоеве почва. Това дава възможност да се намалят нормите с 20 – 25% в сравнение с тези на малината. Торовете се разхвърлят равномерно, могат да се внасят в изкопаните с по–големи размери дупки. На дъното се поставя 5 – 6 кг угнил оборски тор, 50 -60 г троен суперфосфат, 25 г калиев сулфат или 150 г дървесна пепел.
Не е по–различна системата на торене при касиса. По–специфичното при него е азотното торене. При старите, плододаващи насаждения то трябва да се извършва двукратно с норма 30–40 кг амониева селитра. Първото подхранване се извършва през пролетта, когато прирастът на издънките е около 10–12 см. Внася се половината тор, а втората половина - през есента, след беритбата на плодовете.
Ягодоплодни култури са най–отзивчиви към торенето с дървесна пепел. Тя е калиев тор и може да се използва през всяко време на годината – от пролетта до есента.

Торене на овощните култури
2454

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
Единадесет пъти е нарастнал износа на бобови зеленчуци
Внос и износ на плодове и зеленчуци в и от страната
По-висок добив от маслодаен слънчоглед и царевица за зърно
Модерните технологии в Международния технически панаир
Гювеч по карнобатски
Цени на замразено и охладено пиле в магазинната мрежа
Цени на яйца в страната
Свързани материали
Виж
Закопавайте веществата под повърхността на почвата
През есента дайте на овощните фосфор и калий
От август нататък доматите се нуждаят само от азот
Практика
Млади тиквички до замръзване
Кои фактори подпомагат узряването на доматите в края на сезоа
Да помогнем за узряването на доматите
В помощ на фермера
Кога карфиолът формира качествени глави
Важно за фермера
Вкусът на ябълките зависи много от подхранването
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам