Орехът е топлолюбиво и светлолюбиво растение, но по време на дълбокия покой проявява добра студоустойчивост - до минус 28 градуса. Мъжките цветни пъпки обаче загиват при минус 20 градуса. За него опасни са късните пролетни студове - при минус 2-3 градуса загиват цветовете, а при минус 4-5 градуса и леторастите. Силните летни засушавания се отразяват зле на изхранването на ядките. Макар и да развива дълбока коренова система, той изразходва много вода и затова поливането му се отразява добре. Успява на дълбоките наносни и добре аерирани почви. Не му понасят плитките,сбитите и сухите. Нивото на подпочвените води за него, както и за бадема не бива да е по плитко от 2-3 метра. Развива мощна корона, поради което не е много подходящ за малки дворове.
Лешникът също е топлолюбиво растение, но подобно на ореха по време на дълбокия покой проявява задоволителна студоустойчивост - до минус 25-30 градуса. Продължителните пролетни слани причиняват измръзване на цветовете. Трудно понася летните засушавания и поливането по това време му се отразява положително. Предпочита по-висока въздушна влажност, но не и местата където въздухът се застоява, т. е. няма въздушен дренаж. Най-подходящи за лешника са северозападните, североизточните, северните и източните склонове.
Кестенът проявява високи изисквания към топлината Местата, където температурата през зимата спада под минус 16 градуса не са подходящи за отглеждането му. За да се развива нормално, необходим му е период от 6-7 месеца през годината, в който средната дневна температура да е над 10 градуса. Това средиземноморско растение у нас може да се отглежда до 700-800 м над морското равнище, но на места с мека зима и повече валежи през пролетта и лятото. Не понася алкалната реакция на почвата, което прави нецелесъобразно засаждането му на варовити почви. Той е еднодомно, разделно полово, кръстосано опрашващо се растение и не бива да се отглежда като единично дърво в района.
Смокинята е подчертано топлолюбиво растение, но понижения на температурите през зимата до 8-10 градуса под нулата не са опасни за нея. При минус 15 градуса измръзват едногодишните клонки, а при минус 20, може да загине и старата дървесина. Добре се развива в райони с дълго, топло, слънчево и сухо лято. Понася много добре високите летни температури. Всичко това прави възможно любителското и отглеждане в Северна България и някои по-високи полета, но по-слабата и студоустойчивост на зимните студове налагат вземането на предпазни мерки. Не понася тежките и преовлажнени почви. Предпочита леките, песъчливите, чакълестите и варовитите.