Всеки пчелар има за цел да създаде силни пчелни семейства, които максимално да използват първата главна паша. При нас това обикновено е акациевата. Проблемът започва, когато тези силни семейства преди или по време на акациевата паша започнат да се роят. Още по-голям е проблемът, ако след акацията следва аморфа (черна акация) или предстои подвижно пчеларство на по-късна акация или друга паша. Тогава се проявяват истинските пчеларски притеснения, а приносът на мед е 50% от възможния, констатира сръбски пчелар.
Пчелното семейство със своя естествен инстинкт се стреми към размножаване, а това е роенето, убеден е той. В продължение на много години се опитвал, използвайки специална литература и опита на пчеларите-практици, да примири тези, условно казано, противоположности в пчеларството - силното семейство и роенето, като приносът на мед да е достатъчен и – което е най-важното – пчелното семейство да може да се включи и във втората паша.
В това отношение използвал напътствията на Йосип Белчич, чийто метод на работа е описан в пчеларската литература, но не останал доволен от метода на Белчич, преди всичко защото има много работа, а пчелите от хиляди години инстинктивно са свиканли да слагат меда над пилото и често постигнатите резултати не го задоволявали.
Опитът му при работа с пчелите му показвал, че всичко, което не е в синхрон с естествения биологичен инстинкт на пчелните семейства като жив организъм и което пчеларит искат от тях да осъществят като техни виждания, не носи добри резултати, а повече пречи на пчелите. Пробвал също така да отстранява майката, дори още по-лошо – и да я убива преди медосбора, но и този начин на работа не го задоволил. Освен другите недостатъци по никакъв начин не можел да влияе върху качеството на майките, пчелното семейство най-често отслабвало и не било в състояние да събере мед от втората паша.
Изпробвал и други методи от пчеларската литература, но и при тях възниквали редица лоши последици за пчелното семейство. Особено неприемливо се оказало по време на пашата да се придобиват маточници – след това майката може да има проблеми с оплождането, това пчелно семейство не е в състояние да работи през текущата година и трудно може да се оправи след всичките наши сложни манипулации и през следващия сезон. Струва му се логично, че осиротяването на семейството не е естествен биологичен процес и по същество не може да доведе до задоволителни резултати, а носи повече загуби.
Неговият метод на работа е следният – прави преценка на семейството на око, както между впрочем правят повечето пчелари. Всеки опитен пчелар знае какво е силно семейство, това бързо могат да научат и начинаещите пчелари.
Необходимо е да бъдат изброени и мотивирани всички мерки, които се предприемат през пролетта с цел създаване на силни пчелни семейства. Знае се, че е необходимо подхранване: с питки, сироп или разпечатани пити, ако, разбира се, пчеларят разполага такива. Важно е семейството да има постоянен приток на храна. При отваряне на кошерите, което през пролетта не трябва да се прави често, е важно да се установи наличието на майка и всичко останало, което е необходимо за интензивно развитие. Според него с оглед на това, че всички пчелни семейства не се развиват еднакво, е по-добре слабите семейства да се ликвидират. Вярно е, че на пчелина по същото време може да има семейства без майка и е желателно от слабите семейства майките да се придадат в тях, ако те са достатъчно силни. Изградени пити, които са без дефекти, трябва да се използват в други семейства, ако не са боледували от заразни болести.
Той твърди, че в работата си не прави нищо, което е противоположно на инстинкта и биологичния процес в пчелното семейство, а всички дейности са съставна част от текущите дейности, които трабва да се извършват при работа с пчелите.
По думите му при прегледите, подхранването, разширяването и другите дейности трябва непрекъснато да се следи силата и развитието на пчелните семейства. Това са обичайни текущи дейности през пролетта. Уеднаквяване на семействата трябва да се прави периодично, когато визуално се установи, че някои изостават в развитието си за даден период от време. Питите със запечатано пило от онези семейства, които не могат да се развият до пашата, трябва постепенно да се отнемат и придадат на онези семейства, за които смятате, че ще се развият и ще станат силни. Също така периодично да се вземат пити с пило и от семейства, които са по-силни, отколкото е необходимо, съветва сръбският пчелар. Той работи така, защото на пчелина няма нуклеуси, чрез които да засилва семействата. Вярно е, че по този начин намалява броя на семействата, които ще се включат в пашата. Всъщност не е важен броят на кошерите за мед, а броят на семействата, които са в състояние да използват пашата, смята той ...
(Следва продължение с конкретните практики)
