Любителите на хряна, независимо от това дали го отглеждат сами или просто го купуват в магазина, са категорични – той е забележителна подправка, и лекарство срещу множество заболявания. Растението се отличава с разкошни листа, силни корени и най-вече с несравнима с нищо по сила миризма, идваща от горчичното масло, с което са пропити всички части на растението. Именно то и предизвиква зверския апетит, стига само лъжичка стрит хрян да се намаже върху парче месо или риба.
За получаване на забележителната подправка трябва да бъдат отгледани добри корени. Тук обаче следват трудоемките дейности – плевене, разрохкване на почвата, поливане. Ако в горещините поливането не е обилно, корените на хряна ще започнат да горчат. Освен това трябва да се спазват и някои правила. Водата за поливане например в никакъв случай не трябва да е студена, като разликата в нейната температура и тази на въздуха не трябва да надхвърля 5 градуса по Целзий, иначе растението неминуемо започва да боледува.
Хрянът се сади на слънчев участък и се пресажда през 2 години. Ако това не бъде свършено, корените стават твърди и разклонени.
Лечебните качества на хряна са известни добре и отдавна. Той се използва като тонизиращо и подсилващо средство при омаломощаване и умора.
В медицината се използва широко като противовъзпалително болкоуспокояващо, бактерицидно, отхрачващо, диуретично средство, за заздравяване на рани и за успокояване на жлъчката.
Съдържа захар, нишесте, мазнини, минерални соли, смолисти и съдържащи азот вещества, както и витамини от група В, а по съдържание на витамин С превъзхожда дори лимоните и затова е незаменим в борбата с простудата.
Полезен е за всички, дори за хипертониците, но те трябва да го употребяват в умерени количества. Страдащите от холестицит (възпаление на жлъчния мехур) и гастрит също могат да го консумират, но не и при криза и в „меката” му форма. За целта е достатъчно към кашицата от стрит хрян да се добави сметана, масло или ябълково пюре.
Сокът от корените на хряна пък се бори успешно със стоматита, пародонтозата и ангината. За целта те се стриват с ренде, след което се изстискват през марля и лекарството е готово. Пропорцията е изключително важна – на чаша вряла вода е достатъчно лъжичка от този сок.
Всъщност с хряна по принцип трябва да се внимава и при употребата му като подправка, и като лекарство заради силното му действие.