Хрянът (Armoracia lapatifolia) е тревисто многогодишно растение от сем. Кръстоцветни. Отглежда се заради корените като подправен зеленчук, защото имат парлив вкус и характерна миризма.
За родина на културния хрян се смята полуостров Бретан във Франция. Той съдържа захари, белтъци, целулоза, витамин С (до 260 мг %), В6, фолиева киселина, минерални вещества – калий (до 1000 мг %), натрий, калций, желязо, фосфор, горчиво етерично масло с миризлив глюкозид с противомикробно действие.
Усилва отделянето на стомашно-чревни сокове, възбужда апетита и подобрява храносмилането. Използва се като т. нар. горчица при консумацията на колбаси. Етеричното масло на хряна има противомикробно действие.
Хрянът изисква добре разработена, наторена, пропусклива почва. Най-добре се развива на възвлажна песъкливо-глинеста почва, която се обработва дълбоко. Това става през есента чрез дълбока оран, за да се удълбочи орният слой, осигуряваш получаването на прави коренища.
Реагира много добре на торене с органични и минерални торове. При есенната обработка на почвата се внасят 5 кг на кв. м оборски тор, а през пролетта - 20 г суперфосфат, 20 г калиев сулфат и 20 г амониева селитра на кв. м.
Хрянът се размножава чрез резници, получени от стари коренища. Те се изваждат през есента и през зимата се запазват в пясък. Напролет преди засаждането се изтъркват с вълнен парцал, за да се изронят ненужните странични пъпки. Така подготвени резниците се засаждат в дълбоко обработената торна почва на разстояние 60 см ред от ред, на такава дълбочина, че горният им край да се покрие с 4-5 см пръст. През лятото насаждението се прекопава 2-3 пъти. Към октомври корените са готови (дебели 3-4 см). Те се изваждат внимателно и се подготвят за употреба.