Хрянът e полезен зеленчук

13-02-2008 г. Хрянът се среща като диво растение, но все още у нас малко се използва. Това е многогодишно растение от семейството на кръстоцветните. Въпреки че е широко разпространен у нас не само като култивиран зеленчук, а и като плевел, хрянът се употребява сравнително малко. За него се сещаме, когато дойде време да слагаме кисело зеле за зимата или сме решили да приготвим телешко варено. А в хряна се съдържат много цени съставки - калий, калций и витамин С в големи количества. Още в най-дълбока древност той е бил използван при лечение на стомашно-чревни заболявания и при простуда. Корените му имат и свойството да се борят с бактериите в организма. Хрянът се бере в края на октомври, когато листата му започнат да пожълтяват. Съхранява се в хладни и проветриви помещения, където остава свеж няколко месеца.Могат да се съхраняват заровени в пясък или настъргани на едро и смесени с оцет, сол, мед и малко олио. От тази каша се взима количество "на върха ножа" или малко повече, за да се подправи една порция. Лютивината му може да се смекчи с малко настъргана ябълка. Неговите корени се намират на пазара през цялата година. Когато купувате хрян, избирайте го по дебелината. Тя трябва да е най-малко 4-6 см. Вътрешността на пресния корен е бяла и плътна. Хрянът е чудесна подправка към месни супи и кебапи, прибавя се и към сосове за риба.С него се подправя майонеза за гарниране на варена риба, телешко варено, варени свински крачета, печено месо за студено сервиране. Придава специфичен аромат и е леко лютив. Прибавя се в ястията накрая, не се вари, защото губи аромата си. Може да го използвате при консервиране на всякакви зеленчуци, като тогава се слага не само коренът, но и листата. Размножава се чрез резници, дълги от 15 до 20 см и дебели 1,5-2 см, които се отделят от коренището. Вземат се през есента, като горният им край се отрязва хоризонтално, а долният –косо. Навързват се на снопчета и се съхраняват до пролетта във влажен пясък на хладно. Засажда се рано на пролет, в началото на март. Площите се набраздяват на разстояние 50-60 см. Непосредствен опреди засаждането страничните пъпки на резниците се отстраняват с груб парцал, запазват се само пъпките н адолния и на горния край. Засаждат се наклонено на разстояние 10 см в браздите и на около 4 см дълбочина. През вегетацията растенията се подхранват с 1,5-2 кг амониев нитрат, 2-3 кг суперфосфат и 1,5-2 кг калиев фосфат на 100 кв.м. През юли или август коренищата се откриват до основата и чрез триене с твърд парцал се отстраняват страничните коренчета и вегетативните пъпки. След това пак се заравят. Хрянът се прибира през есента при дебелина на корените над 2 см. Изважда се с права лопата. Корените се почистват от страничните коренчета и пъпки, сортират се и се навързват на снопчета.