Новината, която блесна като фойерверк тази седмица, бе, че МЗХ все пак работи по поставената задача да направи верига държавни магазини. Георги Тахов я съобщи в четвъртък по време на блиц контрола в парламентарната земеделска комисия. След толкова мълчание и ...ПУФ!
Магазините ще се настанят някак си в търговската мрежа на Централния кооперативен съюз (над 1500 обекта) и при това под собствено име – „Магазин за хората“. Вече се разработва уставът и другите документи, които се изискват за регистрацията на ЕАД, прави се списък с артикулите, които ще се търгуват, възлага се на млади художници изработването на лого. Другото, което разкри министърът е, че държавната верига се прави „с грижа за малките населени места и уязвимите слоеве на обществото ни“.
След като файерверкът угасна, останахме на тъмно.
Как ще се разграничи търговията в магазините на ЦКС, които са под името „Кооп“, с търговията в магазините „за хората“. В кооп-овете също продават основни хранителни продукти, чиито надценки със сигурност са доста по-високи от 10-те процента, към които трябва да се придържа държавната верига. Доц. Огнян Боюклиев хвърли малко светлина върху веригата „Кооп“ в новинарския канал на Нова тв. Той обясни, че някои от обектите на ЦКС са си на централното управление, други са собственост на районните потребителски кооперации. Едва ли 10-те милиона за държавната магазинна верига ще са достатъчни, за да се закупят няколко кооперативни обекта. Защото другият вариант е да се отдели в кооп-овете търговско пространство „за хората“. Но кой собственик би допуснал толкова директна и съсипваща конкуренция вътре в самия обект? Аграрният икономист Боюклиев припомни, че преди по-малко от 10 години е имало държавно подпомагане за кооперативните магазини, разположени в малки села, но бившият финансов министър Владислав Горанов я отрязал. Ако стреляме в тъмното, може би точно тези магазини вероятно ще се ползват под наем от бъдещата държавна верига? Ако е така, то доста се усложнява задачата новите търговски обекти да продават стоките с надценка до 10% и да се самоиздържат. Ако е така, държавата ще налива с голяма фуния пари в държавната верига, за да може да съществува. Доц. Боюклиев каза ясно, че тази инициатива ще развъди корупция сред доставчиците на родни стоки, които искат да пласират лесно и без особени условия продукцията си в магазините за хора.
Пък и името ... Веднага се сещаме за антипода му – веригата за храни за домашни любимци, наречена „Нечовешки магазин“. Иначе измисленото наименование „Магазин за хората“ е находка, защото абревиатурата му е същата като на министерството-собственик – МЗХ.
Тази седмица Европейската комисия се впрегна от преговорите между Украйна и Русия в Истанбул и реши, че ще увеличи и разшири санкциите срещу Русия. Сред наказаните стоки на Русия, които досега се ползваха с привилегията на ниските мита при внос в ЕС, са торовете. Търговците в Полша веднага увеличиха количествата руски торове, за да изпреварят официалните решения, които Европейският парламент ще гласува на 22 май. Засега се знае, че азотните торове ще бъдат обложени през 2025 г. с допълнителни 40 евро/тон, а комбинираните с 45 евро. До 2028 г. митата ще се увеличават ежегодно с по още 20 и 25 евро за тон, докато торовете на Русия и Беларус станат непродаваеми на Стария континент. А това определено е лоша новина на земеделците, тъй като вносът от Русия е 25% от вноса на торове в общността. Досега те се облагаха с 6,5% на тон.
Една новина обаче звучеше като музика в ушите на фермерите. Заветната доскоро цел, философията за запазване на планетата, словосъчетанието „Зелена сделка“ вече се смята за токсично от управляващата в ЕС Единна народна партия. „Зелената сделка“ е зачертана в стратегията за новата ОСП за периода 2028-2034 г. Тя липсва и в стратегията за устойчивост на водите. Протестите на европейските фермери през 2023-2024 г. и непоносимостта към екологията на Доналд Тръмп изхвърлиха безпощадно зелените амбиции на Брюксел.
Все още липсва решение за облагане на селскостопанските стоки от Украйна след 5 юни, когато приключват така наречените „автономни търговски марки“ (АТМ), които лимитираха вноса им. Говори се, че митата към Украйна ще бъдат върнати в предвоенния ѝ период или, че до края на тази година преходно ще се запазят АТМ като 7/12 ог годишните квоти на определени фиксирани стоки.
Видяхме тази седмица, че Министерството на земеделието си спази обещанието да премахне санкциите за закъснелите в Кампания 2025 г. фермери, които след 15-ти май трябваше да бъдат санкционирани за всеки ден на забавяне до 9 юни. На 13 май с обнародването на Наредба № 4 глобите паднаха съвсем навреме. А знаете ли, че в други европейски страни санкциите за закъсненията още действат?
И тази седмица не видяхме законопроектът за веригите на доставка, за който се изприказва толкова много, когато бе организиран бойкотът срещу хипермаркетите. Нещо много се бави оценката на въздействие, възложена на Селскостопанска академия. Вярно е, че един нов закон трябва да се огледа от много страни, преди да се публикува. Чували сме, че в други западни страни има закони, които са направени толкова смислено, че действат без промени от 100 и повече години. Но това не е нашето българско амплоа, както се казва. Ние поправяме по повече от 100 пъти един закон и все не можем да му хванем юздите. Та, в тоя ред на мисли, какво става с този законопроект? Влезе ли в деветия месец?
Ето например Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Той е обнародван през 1991 г. и до 2000-та година има 25 поправки. Оттам нататък се отказахме да броим. Само през 2024 г. има три промени в този закон. Ако животновъдите имат късмет, тази година се очертава първата поредна поправка. Тя би трябвало да намали наемната цена за пасища, която само за година се увеличи до 7 пъти. Но това изобщо не е сигурно. Първо, Националната овцевъдна и козевъдна асоциация трябва да внесе предложение за промяна. После то трябва да мине през парламентарната земеделска комисия. След това през пленарна зала. Процедурата изисква първо и второ четене в комисия и в зала. В същото време договорите за наем трябва да се подпишат до 20 юни. Как го виждате, ще стане ли? Като имаме предвид колко често заседанията на земеделската комисия се отлагат, било заради вот на недоверие или други крамоли, то по-скоро договори за пасища за 2026 г. няма да се подпишат. А това ще е пореден повод за животновъдите да се запитат струва ли си цялото бъхтене покрай добитъка?
