Семейната фирма на Борислав и Милена Горанови от Кнежа е на пазара от 25 години и за този период се е утвърдила в региона като едно от добре развиващите се стопанства. Днес агрономите обработват около 10 хиляди декара основно със зърнени, маслодайни и протеинови култури. Сред колегите си са популярни с участието си в европейската инициатива „Дунавска соя“. Пред Синор.БГ Милена Горанова представи прогнозите си за тазгодишната реколта, както и резултатите от сътрудничеството си с компанията за внос на препарати за растителна защита БАСФ. Срещата се състоя край врачанското село Софрониево, където БАСФ направи традиционното си представяне на новите продукти пред производители от региона.
Г-жо Горанова, какви са прогнозите ви за реколтата от пшеница тази година?
Времето тази пролет е на наша страна, няма метеорологични аномалии, така че посевите се развиват добре. По всяка вероятност ще влезем в жътва с около десетина дни закъснение, вероятно заради мразовита зима и по-дългата и студена пролет.
Специално тук, в Северна България жътвата на ечемик се очаква да започне около 20 юни, а на пшеницата – първата седмица на юли. Колкото до добивите, надяваме се да получим около 600 килограма от декар, но всичко зависи от времето, все пак има месец до прибирането на реколтата.
Вече се появиха първите оферти за пшеницата и то на доста ниски цени, според вас как ще се развие пазарът?
Ако се сравняваме с международните борси, то цените в България винаги идват с един месец закъснение, затова на този етап е необосновано да прогнозираме, тъй като всяко предположение ще се окаже нереално. В колкото източници се опитате да намерите информация за цените, то тя е противоречива, дори понякога и напълно изключваща се. Затова нека мине жътвата, тогава ще говорим.
А как се развиват посевите с другите есенни култури – рапицата и ечемика?
Стопаните, които са прилагали добри агротехнически мероприятия, ще получат добра реколта от рапица. Колеги споделят, че посевите са в отлично състояние. Специално ние не отглеждаме рапица, затова и не мога да прогнозирам кога ще започне жътвата. Колкото до ечемика, посевите се развиват добре. С малки изключения, защото на места има и полегнали култури.
Но когато правим прогнози за реколтата, все пак да не забравяме, че всичко зависи от времето. Както винаги, молим се да бъдем опазени от градушки и поройни дъждове, защото те са най-големият враг за стопаните през този сезон.
Колко пъти пръскахте тази година?
С фунгициди пръскахме два пъти, защото двукратното фунгицидно третиране вече става норма и е задължително – знаете, че се наложи с технологиите и семената, които ползваме.
Дълго продължилата пролет и застудяванията през април се отразиха на посевите и по културите се появиха някои болести. В това отношение работим изключително добре с БАСФ, още повече че ние сме сред едни от най-дългогодишните им клиенти. Тази година навършихме 25 години и за този период винаги сме ползвали техните препарати.
За този години можем да проследим и как са се развили препаратите като действие. Те са подходящи за прецизна обработка, така че наистина всеки от нас може да получи добрия резултат и високата реколта, която очакваме.
В Кнежа винаги сте били силни в пролетниците, какво е състоянието на тези посеви?
Началото беше добро, с изключение на нападенията от сивия царевичен хоботник, поразил немалко ниви. Тези нападения принудиха голяма част от фермерите в региона да презасяват, включително и ние.
Проблемът е, че това презасяване ще оскъпи с около 20-30% разходите за производство на царевица, но там не можем да използваме препарати, защото те са от вида на неоникотиноидите, които са забранени в ЕС.
Стопанството ви отдавна отглежда соя. Колко декара сте обработили тази година?
Засяхме около 900 декара, като освен за пряко потребление ние отглеждане и соя за семена. На този етап насажденията се развиват добре. Търсенето на соя остава високо, така че ние ще продължим с тази култура. Напоследък се появи засилен интерес и от Гърция, така че произведените количества няма да останат непродадени.
Проблемът е, че в България тази култура се оказа трудна за гледане и доста неразбрана от фермерите. Първоначално имаше бум, но той се дължеше на обвързаната подкрепа. След като се появи алтернативата с фуражния грах, хората се преориентираха. Вярно, че при него разходите са големи, но там има и по-висок добив, откъдето идва и интересът към тази протеинова култура.
Смятате ли, че българските зърнопроизводители скоро ще се насочат към разнообразяване на културите?
Диверсификацията е необходима, но специално в нашия регион около Кнежа е трудно да се отглеждат зеленчуци, ако за това говорите. Тук температурната амплитуда е най-голяма в цялата страна и градини трудно се гледат.
Ако говорим пък за диверсификация в цялата страна, за да се възстанови старото зеленчукопроизводство са нужни поливни съоръжения, а всички знаем в какво състояние са те. Добре е стопанствата да разнообразяват продукцията, но това крие голям риск и хората трудно ще се откажат от зърнопроизводството с лека ръка.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
