В средата на май в Пловдив се проведе първата дискусия по бъдещата обща селскостопанска политика ОСП след 2020 г., организирана от Института за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро. В конференцията участваха представители на всички браншови съюзи от земеделието, представители на новото правителство, експерти от европейската конфедерация на аграрните браншови съюзи "Копа Коджека" и от министерствата на земеделието на четири европейски държави – Естония, Австрия, Холандия и Италия.
Пред Синор.БГ председателят на Фондация „Биоселене“ Стоилко Апостолов предсгави вижданията на биоземеделците за това как трябва да изглежда аграрната политика в Евросъюза след 2020 г.
Г-н Апостолов, при намаления бюджет на ЕС, който се очаква след 2020 г., какви са предложенията на бизнеса за промените в европодпомагането?
Работим основно с европейската група на Международната федерация на движенията за биоземеделие (IFOAM), така че подготвихме общо становище на всички движения в Европейския съюз за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП). Това е един документ от 9 странички, но по същество той предлага коренна промяна, която да се случи не веднага, а примерно за период от 10 години – до 2030 г.
Целта е да се коригира дълбоко философията на сегашното подпомагане чрез двата стълба на ОСП.
Знаете, че сега в първия стълб, който на 100 процента се финансира от Европейския съюз (ЕС), са директните плащания, които са разделени на 70 процента директни и останалите 30% - зелени плащания. Вторият стълб пък се съфинансира в различна степен от държавите членки, като останалата част от подпомагането отново е от ЕС. Именно това разделение принуждава държави като България например, да поставя акцента върху първия стълб, тъй като няма национално дофинансиране на бюджета по този стълб.
В каква посока трябва да се развива бъдещото подпомагане, според това предложение на IFOAM?
Изцяло подкрепяме тяхното предложение до 2030 година да се премине към единен стълб, като основно се ориентираме към плащане на ферма за предоставяне на обществени блага. Ние сме за това „принципът на обществените пари“, каквито са тези от европейските фондове, да се изплащат за „обществени блага“. Това означава, че в бъдеще не трябва да се плаща на ферма, която трови въздуха или замърсява почвите и водите, а да се подпомага само този фермер, който спазва определени правила и критерии.
В същото време част от бюджета на ЕС да се запази за такива по-меки мерки като селскостопански услуги и обучения, но основната част да бъде плащане на ферма.
Значи вие сте коренно против сегашните директни плащания на декар, така ли?
Времето, в което нецеленасочено и нетаргетирано се даваха едни пари за това, че вие само обработвате земята, трябва да отмине. Когато финансирането се насочва в изпълнение на определени цели, тогава ще се премахнат и сегашните диспропорции като тези у нас, където 4% от фермерите получават 80 на сто от директните плащания.
На семинара в Пловдив много близко до това предложение беше изказаното становище от представителя на Холандия, който обяви, че те подкрепят становището „публични пари - за публични блага“. Тоест парите, които всички ние като данъкоплатци отделяме за земеделието, да се плащат за предоставяне на някакви услуги и на блага от страна на фермерите. Под услуга се разбира и производство на храна, но услугата е и опазването наприродата и въздуха.
Предложението на биоземеделците включва ли и национално съфинансиране?
Не, предложението е това подпомагане 100% да бъде финансирано от Европейската комисия и да няма национално съфинансиране, защото европейските държави като България не отделят достатъчно средства за бъдещето на сектора.
И тъй като бюджетът ще бъде ограничен, от становището на другите държави по време на дискусията в Пловдив се видя, че е необходима коренна промяна в досегашното субсидиране. Даде се пример с Австрия, където сега те имат 1 млрд. евро имат в първия стълб и 1,5 млрд. евро – във втори. Тоест държава като Австрия, която е по-малка по площ от България и с интензивно земеделие, заделя повече пари за втори стълб, отколкото за първи стълб.
Там вече е осъзнато, че е по-важно парите да се дават във втори стълб, където може да се дават целево за покупка на техника, за иновации и др. мерки, които се прилагат, отколкото да има директни плащания на декар или на стопанство, които обаче са нецелеви.
За нас е важно парите да не се дават ей така на хектар, защото бюджетът е малък и ще става все по-малък. Едно от предвижданията е, че заради излизането на Великобритания от ЕС (БРЕКЗИТ) 20% от бюджета на ОСП ще бъде намален. А това означава драстично намаление. Помните, че ние преживяхме едно минимално намаление на бюджета в този програмен период, което беше съпроводено от тежки преговори, та какво означава в бъдеще, когато орязването ще се почувства осезателно.
Трябва ли да се премахне и сегашното правило, при което новопостъпилите държави в ЕС получаваха по-малки субсидии от старите членки?
Нашето предложение е бъдещото подпомагане да се прилага поравно за всички държави-членки, а не всяка държава да си прилага собствени мерки, защото така се изкривява пазарът и условията.
Смятам, че ако не се изравнят финансовите условия за държавите-членки, това на практика не е обща селскостопанска политика. Тя е обща, но това не е еднаква политика, както отбеляза и представителят на Естония.
Време е историческите плащания да отидат в историята и всички да получават еднакво. Защото като пътуваме в Италия или Испания, виждаме, че тези държави, които уж прилагат една и съща ОСП с нас, но са на космическо разстояние от нашето земеделие – явно е, че тази ОСП не е равнопоставена.
Смятате ли, че България този път ще успее навреме да се подготви за преговорите по бъдещата ОСП?
Смятам, че е време българската администрация да започне да делегира права на неправителствените организации в подготовката за бъдещата ОСП. Не е работа на министерството на земеделието да организира дискусии като тази в Пловдив и в това отношение приветствам инициативата на Института за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро.
След като вече има организации, които са се захванали с тези дискусии, е хубаво държавата да ги подкрепи финансово, така че по-често да се случват такива дискусии, особено с участието на други европейски експерти, с които да си сверяваме часовника. За да се излезе с наистина национално становище.
Досега какво се правеше - в министерството се сформираше една работна група, събират се 60-70 човека, които нещо дискутират, подготвят се едни документи, но крайният резултат е плачевен. Така беше работата по сегашната ОСП – 70 организации се събирахме, като някои от тях пращаха по няколко човека. Събирахме се огромна група, като понякога дори не можехме да се чуем какво предлагаме. А това вреди на всички.
Затова смятам в спешен порядък да се намерят пари, за да се организират такива срещи и да има време да се обработят предложенията на бранша.
И още нещо, ако тази селскостопанска политика касае 80 хиляди земеделски производители, то тя има тясна връзка и с потребителите, които в България според статистиката са 7 милиона души. След като тези политики в ЕС винаги се съгласуват с организациите на потребителите и с гражданското общество, така трябва да се подготвя и у нас.
Досега тук се търсеше само становището на земеделските производители, чиито интереси понякога са в разрез с тези на жителите на дадено село. Скоро минах покрай едно село и видях как рапицата направо изяжда селото. Това е култура, която има ужасно силна миризма – зачудих се каква вода пият в това село. А това са решения, които трябва да се съобразяват от всички.
Защо примерно във всяко село не се постави санитарен пояс около вододайните зони и примерно в тези райони да се забрани пръскането с хербициди. Всичко това трябва да се взима предвид, защото в селата живеят и нашите деца.
Четох статистика в ЕС за периода от 2003 до 2013 г., според която една от всеки четири ферми е изчезнала, т.е. една четвърт от фермите са изчезнали като брой. А в България са и повече, като виждаме къщите-призраци по селата. Затова трябва да се борим, така че ако не да върнем сънародниците ни, поне да стопираме процеса на емиграция.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
