Начало » Новини » Коментари
19.05.2017 г.

Как бъдещата селскостопанска политика ще обедини браншовите организации от агросектора

sinor

Уважението към фермерската професия в Австрия е изключително високо, затова и  обществото я поставя на второ място по престиж след пожарникарската. Този пример трябва да следват и българските производители, ако искат да докажат, че с усвояването на европейските и национални субсидии производителите работят не само за себе си, но и за благото на цялото общество. Този извод се наложи от проведената в Пловдив първа национална конференция за бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., организирана от Института за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро.

В дискусията участваха представители на над 10 организации от земеделието, неправителствени институции, министри от българското правителство и представители на министерствата на земеделието и икономиката от Холандия, Естония, Австрия и Италия.

От името на Националната асоциация на зърнопроизводителите фермерът от Пазарджишко Ангел Вукодинов изрази мнението си не само по отношение на австрийския опит в прилагането на ОСП, но и този на Холандия, чието правителство възнамерява в бъдеще с предимство да подпомага онези фермери, които работят в полза на обществото.

„Дали и ние бихме могли да променим начина си на мислене, така че, когато обществото има нужда от нас, и ние да сме насреща“, попита Вукодинов. Той даде елементарен пример със състоянието на улиците по селата, където „само с един шредер всеки от нас лесно би могъл да изчисти поникналата трева, прораснала между асфалта или плочките, за да стане мястото ни за живее по-красиво. Но дали го правим?“.

Примерът беше красноречив, за да покаже колко трудно българинът работи за благото на цялото общество и колко много ни пречи разделението. Защото смисълът на европейското подпомагане е именно в това - чрез европейското обединение по-богатите държави да заделят от националните си бюджети, за да подпомагат по-бедните. Които пък от своя страна да могат да ги догонят.

Повечето от присъстващи на конференцията споделиха мнението на зърнопроизводителя по отношение на българската народопсихология и трудността на българина да се сдружава. И  всички те бяха категорични, че е назряла необходимостта от обединение между браншовите организации.

„Целта на тази конференция е не да я превърнем в една говорилня, от която няма полза. Желанието ни е вие като хора от сектора да инициирате своето обединение, като общата цел бъде новата селскостопанска политика и мястото на българския земеделски производител в нея“, посочиха организаторите Светлана Боянова и Николай Вълканов.

Хората от бранша отдавна не таят надежда за приемането на Закон за браншовите организации, защото въпреки обещанията и това Народно събрание едва ли ще стане факт, за да имат своя представителност в диалога си с правителството.

„За да се чуе гласът на България, браншовите организации би трябвало да създадат свои съвет с представители от всеки сектор, който периодично да заседава с представителите на правителството, както това се случва в останалите държави“, посочи Боянова. За пример тя даде Австрия, където съветът на фермерските организации се среща всяка седмица с тяхното министерство на земеделието. В Холандия тези срещи са веднъж месечно.

Срещата в Пловдив не завърши с решение за формата на бъдещото обединяване, но вратата беше широко отворена за създаване на съвет от браншовите организации, които да си комуникират с администрацията. От името на неправителствения сектор Светлана Боянова поясни, че законодателно биха могли да предложат решение за регистрацията на бъдещото обединение.

По същото време в Стара Загора Асоциацията на земеделските производители, която странно защо организира аналогична среща по ОСП, вместо членовете им да присъстват на тази в Пловдив, взеха подобно решение.

Представители на 20 браншови организации решиха да се създаде работна група с участието на браншовите организации, които да работят по бъдещата ОСП.

Министърът на земеделието Румен Порожанов присъства и на двете срещи, като обяви готовност да се работи в широк формат с професионалните организации, така че България да представи адекватна позиция по бъдещата ОСП, която да бъде в защита на родния бизнес.  

Очаквайте още по темата

Как бъдещата селскостопанска политика ще обедини браншовите организации от агросектора
10723
 

Последни материали
Виж
Актуални данни от МЗХ
През 2024 г. сме произвели 128 хиляди тона домати и само 114 т картофи
Заради американските мита
Радослав Янков:Трудно ще заменим соевия шрот от САЩ с други фуражи
Слънчоглед е засят на 33 хил. хектара.
Украйна вече е засяла 926 хил. хектара пролетни култури
Постижения
Българският суперкомпютър Discoverer е надграден със системи за изкуствен интелект
Среща в МС
Кабинетът обещава още в края на април мерки за достъп до вода за фермерите
Предварителни данна на агростатистиката
През 2024 г. са прибрани 6,8 милиона тона пшеница, при 6,2 млн. т – през 2022 г.
Свързани материали
Виж
Да се запазят успешните инструменти като директни плащания и обвързана подкрепа
ОСП да остане финансово обезпечена заради завишените потребности в сектора
Предстоящо
На 28 март очаквайте първата дискусия по визията на ЕС за ОСП
Новата визия на ЕК
Два пъти в годината еврокомисарите ще следят за чиновнически пречки в прилагането на ОСП
Съвет на министри по земеделие и селски райони
Тахов: ОСП трябва да остане самостоятелна политика с два стълба и собствен бюджет
Евродепутатите ще обсъдят на 13 март визията за агросектора след 2027 г.
Той очерта и предизвикателствата пред родните фермери заради войната в Украйна
Министър Тахов представи визията на България за ОСП пред Съвета на ЕС
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2025
RSS новини