Ако и в България се приложат политики в областта на храните, доказали се във Франция още от 2018 година, има надежда родните фермери да се спасят от силно изкривения нашенски пазар, при който основната печалба не отива у хората, които произвеждат суровините, а изтича към посредниците-търговци, налагащи крайно неизгодни условия при изкупуването на мляко, плодове, зеленчуци, а напоследък – и на зърнени култури. Този извод се налага от сравнението, което Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена” прави с приетия във Франция Закон за балансирани търговски отношения в сектора на селското стопанство и храните и здравословна и устойчива храна, достъпна за всички (EGalim), който е доказал ефективността си в уреждане на взаимоотношенията по веригата от фермерите до търговските вериги.
Понеже ще се пишат нови закони за търговията с храни и в България, Апостолов предлага на вниманието на законотворците един работещ закон, приет през 2018 г. във Франция. Той се състои от 69 члена, след над 300 часа дебати в парламента и повече от 5 000 изменения, разгледани при неговото обсъждане като проектозакон.
Една от целите на EGalim е да даде възможност на земеделските стопани да получават достойни доходи чрез по-добро разпределение на стойността. Това може да се постигне чрез промяна на начина на определяне на цените - договорът и свързаната с него цена да се предлагат от земеделските производители, като се отчитат производствените разходи. Земеделските стопани ще могат да влияят на преговорите, като създават организации на производителите и укрепват междупрофесионалните органи. Само чрез така производителите ще могат да изкарват достойно прехраната си; ще може да се подобрят здравословните, екологичните и хранителните качества на хранителните продукти; ще има стимули да се произвеждат здравословни, безопасни и устойчиви храни за всички.
Засилват се и ангажиментите по отношение на хуманното отношение към животните, прилагани от страна на фермерите. С прилагането на закона се намалява използването ш на пластмаса в хранителната верига.
Апостолов дава и няколко примера за това как този закон променя (или ще промени) и българските взаимоотношения на всички участници в хранителната верига.
От 1 януари 2020 г. са забранени някои пластмасови прибори за еднократна употреба, като сламки, бъркалки и чинии.
От 1 януари 2022 г. изисква общественото хранене да предлага поне 50% устойчиви и качествени продукти, включително поне 20% биологични продукти. И когато говорим за устойчиви и качествени продукти, става дума за продукти с :
- официални етикети за качество, като например защитено наименование за произход (ЗНП), Label Rouge, защитено географско указание (ЗГУ) или биологично земеделие
- етикети за качество (храни с традиционно - специфичен характер, HVE, фермерски продукти и др.)
- продукти на морския риболов с екомаркировката "Устойчив риболов".
От 2019 г. законът EGalim налага 10 % увеличение на прага за препродажба под себестойност на хранителните продукти и храните за домашни любимци, продавани на потребителите във вида, в който са. Съществуват и ограничения за промоциите на стойност. Сега е забранено да се предлагат промоции на стойност над 34%, така че не е възможно да се предлага безплатен продукт за един закупен. Целта е борба с разхищението на храна.
Преустановена е и употребата на титанов диоксид в хранителни продукти (Е171), който обикновено се използва в сладкарски изделия, десерти, сладолед, подправъчни сосове и готови ястия.
До 2025 г. пластмасовите съдове за готвене, претопляне и сервиране ще трябва да изчезнат от училищното хранене.
