Преди 20 години българските фермери не криеха амбицията си да развиват масово биологичното производство, с идеята дори да догонят европейския първенец в органичното земеделие Австрия. Уви, родните нормотворци и на йота не се доближиха до постигнатото от австрийските им колеги, в резултат на което днес страната ни е на едно от последните места по биологични площи.
От миналата година на хоризонта на родното биопроизводство се усеща леко раздвижване. В тази връзка ще представим част от впечатленията, които експертът Стоилко Апостолов от „Биоселена“ е получил при посещението си в Австрия, заедно с колеги от останалите държави в ЕС. От 2023 г. той съветва администрацията в Министерството на земеделието храните за развитието на биосектора у нас. В Австрия преди седмица той е бил в група с 45 съветници, изследователи и фермери от 8 държави (Австрия, Белгия, България, Ирландия, Испания, Литва, Полша и Швейцария) в рамките на прорект Oh-Fine. Перфектна организация на колегите от FIBL Austria.
Австрия е шампион на Европа по биологично производство и разполага със 70, 5 милиона декара под контрол, съставляващи 27% от всички земеделски земи, според актуалната статистика на Евростат. Биофермите са 25 000, или 23% от всички ферми в страната.
Началото на биоземеделието в тази европейска държава е поставено преди почти 100 години от Рудолф Щайнер, който започва да просвещава първите фермери в принципите на биодинамичното земеделие. През 1959 година основават национална био асоциация, която днес е сред най-активните. 13 000 (от общо 25 000 биофермери ) членуват в „Био Австрия“. Други 3 000 участват в шест по-малки асоциации. Освен лобиране и защита на интересите членовете на асоциацията срещу доплащане получават и допълнителни услуги - професионално обучение, техническа помощ и съвети от агрономи, маркетингови специалисти и дори ветеринарна помощ (включително и в почивните дни).
В Австрия човек, който не е завършил фермерско училище, няма право да се регистрира като земеделски стопанин. Не може дори да купи земеделска земя! Всяка година фермерите са длъжни да минават опреснителни курсове според вида на стопанството. Биофермерите са по-специални, защото са иновативни, много от решенията в био-то идват от фермери - практици, а не от индустрията или от науката. Затова и откритите дни, посещенията на водещи ферми, дискусии и обмяна на опит са ключови за напредъка на сектора.
В страната работят общо 7 частни конролиращи лица, като едно от тях контролира над 10000 ферми (Австия Био Гранти). Никой не се съмнява в спазванетро на правилата от всички, доверието в био сертификата е безусловно.
Био храните са достъпни навсякъде - дори във всяко по-голямо село, където има супермаркет, могат да се купят всички необходими биопродукти за приготвянето на храна в домакинството. Най-важната причина, поради която австрийците купуват биопродукти е егоистична - полезни за здравето храни, отгледани без пестициди и химически торове, без ГМО, хуманно отношение към животните, без изкуствени оцветители и аромати, без консерванти. Но в същото време предпочитат местното производство, купуват от местните фермери и уважават труда им!
За да покаже как точно се справят австрийските биофермери, Апостолов дава привери с две от посетените биостопанства в района на Виена.
Първата ферма „Адамах Биохоф (Adamah Biohof) започва с 60 ха био зеленчуци през 1997 г. Сега имат общо 140 ха, като цялото производство, складиране и съхранение е организирано така, че да имат максимално количество продукти за директни доставки до краен клиент във Виена и цяла Австрия ежедневно и целогодишно. Произвеждат голяма гама на открито и в оранжерии, максимално се стрмят да механизират операциите, като 60-70% от плевенето е с машини. За целта са изградили 3 хладилни халета за съхраниение на 3 000 бокс -палета продукция, произведена във фермата. Отделно са изградени и помещения с линии за измиване, рязане и пакетиране. В пика на сезона имат 120 наети работници. Отделно всички от семеейството са ангажирани.
Топ иновацията на това семейно стопанство е организацията на продажбите. Започвайки през 2001 г. с 60 клиенти във Виена, днес те имат приблизително 8 000 клиенти. Ежеднвено се доставят по 1 500 пратки. За Виена и околностите осигуряват директно до вратата на клиента. Имат 26 автомобила с шофьори. За клиенти извън Виена доставят с куриерски фирми. По време на Ковид пандемията са стигали до 8 000 доставки седмично, тази седмица имаха 6 200 поръчки.
Предлагат 2 500 артикула - само биологични и биодинамични продукти. Собствените продукти (зеленчуци, брашно, мюсли, паста, олио от рапица и слъчноглед) в пика на сезона са 60% от портфолиото. Останалите продукти купуват от свои колеги - фермери и преработватели от Австрия и Европа. Имат договори са доставка с над 700 доставчици (основно фермери). 48 часа преди датата на доставка поръчките се прекратяват, за да може да се поръчат, да се доставят и пакетират. Доставят и на ресторанти и училищни кухни, доставят и по училищните схеми. Дразнят се, че все още има и обществени кухни, които не спазват австрийската наредба, която задължава всички обществени поръчки за имат 25% био продукти. Голямата изненада за мен беше, че за последните няколоко години около 15 българи са минали стаж и обучение във фермата - както за производство на биозеленчуци, така и за организация на продажбите.
Втората ферма Ripfl Biohof е биодинамична и е специализирана в зърнени култури, зеленчуци и месодайни крави. Общата площ на стопанството е 200 ха, основно отглеждат култури, които в максимална степен позволяват механизация (ръж, соя, моркови, цвекло).
Какво ново и интересно опитва Андреас Рипфл? Агролесовъдство и ивично земеделие (strip cultivation). На площ от 8 ха през 2021 г. фермерът, заедно с експерти започва опит - разделя площите на ивици по 18 метра широки и между тях засажда редици от бадеми - общо 800 дървета от 5 различни сорта. Разстоянието между редовете би било по-добре да е по-малко (9-10 метра), за да има по-добро взаимодействие между културите и дърветата, но в неговия случай каналите и тръбите за поливане са били решаващи за ширината. Между редовете отглежда пшеница, ръж, ориз и тревни смески за паша на говедата. И бадемите, и оризът са "нови" и непознати култури за района на Виена, но фермера е оптимист. Много е доволен от добива на ориз (сорт, който не изисква наводняване). Бадмите все още не са влезли в активно плододаване, тази година ще бъде първата с по-добър добив.
Най - важното е че е оптимист, вярва в бъдещето на биологичното производство, доказва, че може да произвежда почти същото количество продукция без никаква химия и без да уврежда природата. И споделя всичко, което е научил от практиката с колеги.
