Ако биофермери от Южна Испания посетят свои колеги в България, каквито са програмите за обмяна на опит, финансирани по линия на различни европейски програми, те със сигурност ще бъдат поразени от резкия контраст в климата и плодородието на почвите у нас, които са отлична предпоставка за екологично земеделие. И биха се зачудили защо младите хора у нас нямат стимули да развиват това производство, а то остава натикано в ъгъла на иначе развиващото се българско земеделие.
Нагледен пример за различията между българските и испански условия сподели за читателите на Синор.бг Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена”, който заедно с 25 колеги от Испания, Италия, Франция, Швейцария, Великобритания, Германия, Естония и Норвегия през февруари тази година посети биологична ферма в Андалусия.
Първото необичайно впечатление от това стопанство за експерта били песъчливите жълто-червеникави почви, чието плодородие е доста спорно. Върху тях обаче местният биофермер Хосе Хоакин де лос Сантос успешно отглеждал маслинови и портокалови дръвчета плюс градини с кореноплодни зеленчуци, от които той получавал чиста реколта благодарение на капковото напояване. И това на фона шеговитите закачки между самите испанци, че „като почва Андалусия наподобява по-скоро Северно Мароко, отколкото Южна Европа”.
Условията в стопанството определено не са лесни, но испанският фермер нито веднъж не се оплакал, нито пък изразил недоволство заради европейската политика в земеделието или от ниски субсидии.
Може би защото разковничето за успеха се дължи на участието му в местен кооператив, който подпомага земеделците в реализацията на тяхната продукция. А това не е никак малко, защото успоредно с портокаловите си и зеленчукови биоплощи, които се простират върху 600 декара земя, на около 40 километра от Севиля, Хосе Хоакин отглеждал и животни. Като това разнообразяване на производството е свързано с основната философия на биофермера – „да произвежда по-питателна храна, с по-малко съдържание на вода, без нездравословни добавки и без токсични хормони, трансгенни продукти, пестициди. Да избягва храни, водещи до алергии и заболявания. Да подкрепя производствената автономия на семейното производство, свързано със земята, и преработката на продуктите чрез занаятчийски методи. И не на последно място - защото „прилагането на агроекологични техники благоприятства плодородието на почвата, биологичното разнообразие на флората и фауната и подобряването на селския пейзаж”.
На място във фермата гостите от Европа с изненада установили как телета, овце и кокошки свободно пасат в междуредията на фермерската градина. А освен продукти от тези животни Хосе продавал дори малките охлювчета, които се крият в пластмасовите протектори на младите маслини в градината му. И това, защото един шеф готвач от Севиля идвал специално за тях!
Стоилко Апостолов определя биофермера като изключително позитивен човек, който „за два часа разговори с нас не каза нищо лошо за земеделската политика – примерно, че са му малко субсидиите или че му е скъпо горивото. Питах го специално за работниците, но той каза, че няма проблеми. Най-доволен бил от латиноамериканците”, обясни още българският експерт.
Колкото до доходите на стопанството, около 60 процента фермерът осигурявал от продажбите на портокалите. Изкупната цена на кооператива била 1 евро на килограм, а в магазините вече стрували 6 евро. Поради тази причина и биофермерът се е насочил към къси вериги на доставка, като започнал да продава голямата част от продукцията си сам - на фермерски пазари, зареждал ресторанти и малки магазини. Доставял дори и в Мадрид, който е на 500 км от стопанството.
Становището на Апостолов за българския Стратегически план
Маслините отглежда само за зехтин, които предава за преработка в предприятие. След пресоването им Хосе получава готовия зехтин, бутилиран с етикет на неговата ферма. Успява да прибере около 40 тона маслини от 10 декара, като 1 литър зехтин се прави от 10-13 кг маслини.
Директните продажби научили испанския биофермер да бъде иновативен – постепенно разнообразил производството си с био зеленчуци и така осигурава продукти за пазара целогодишно. Сади ряпата и останалите зеленчуци върху мулчиращо фолио. Използва биоразградимо покритие, произведено от картофено нишесте, което след 6 месеца е напълно разградено в почвата.
Дано българската администрация се запознае с опита на колегите си в Западна Европа, защото посещението във фермата на Хосе Хоакин ни навежда на някои ценни извода, свързани с организацията на пазара на биопродукти и диалога, който очевидно там се води между земеделските кооперативи и държавните структури.
При посещението си в Андалусия 26-та представители на европейските държави са обсъждали и модерни технологии за биологично производство, които намират все по-голямо приложение от фермерите.
Много обнадеждаващи резултати са били представени за безвредните заместители на медните препарати, като някои продукти вече са в процедура по регистрация в ЕК, посочи още Апостолов. Въпреки че става въпрос за извлек от растенията, тези продукти също минават цялата процедура за одобрение като при тежката химия. А процесът по регистрация продължава до 6 години!
Много добри резултати в използването на препарати за биопроизводство са посочили и експертите от Италия - с въвеждане на електронно устройство, което излъчва вибрационни сигнали, пречещи на размножаванео на белокрилката - и в оранжерии, и на открито. „Швейцарците пък представиха отлични резултати с гъба, която унищожава яйцата на стомашно- чревните паразити при преживните животни - атакува ги в торовата постеля и се храни с тях. Има и добри шансове да се намери изгочник на не-ГМО втамин В2 (рибофлавин), който е важен при храненето на свине и птици”, обясни експертът от „Биоселена”.
Представителите на европейските държави са изразили протеста си срещу войната в Украйна, като всички те са били против използването на тази война като предтекст за преразглеждане на целите на стратегията “От фермата до трапезата”, посочи още Апостолов.
(Посещението в Андалусия е осъществено по проекта RELACS. Това е интересен научно-приложен проект, където "Биоселена" си партнира с още 27 организации и институции от Европа за решаване на конкретни проблеми на биологичното производство. Както повечето потребители знаят при БИО производството е забранено използването на химически препарати за защита на растенията, синтетични торове и подобрители на почвата, ГМО семена и храна за животните, продукт на ГМО растения, гъби и микроорганизми).
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
