След 2020 година бюджетът за общата селскостопанска политика ОСП ще падне с 20 процента, защото един от най-важните членове на Европейския съюз Великобритания излиза от Общността (БРЕКЗИТ), а това означава и загуба на средства. Това автоматично ще промени политиките на останалите държави членки, които са длъжни да се преориентират към нови приоритети за своето развитие. Това съобщи пред българските фермери Франс Фрухоп от холандското министерство на икономиката по време на конференцията за ОСП след 2020, организирана от Института за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро в Пловдив.
За родния бизнес тази дискусия беше необходима и полезна, най-вече защото европейските експерти им дадоха навременна информация „от кухнята“ за тяхната подготовка по бъдещото еврозаконодателство в областта на земеделието.
„Когато нашите данъкоплатци ни питат защо голяма част от бюджета на Евросъюза трябва да отиде за земеделие, а не примерно за друг отрасъл от икономиката, ние трябва да имаме адекватен отговор, който да ги увери, че техните пари не се пилеят напразно“. Това посочи Маркус Хопфнер от Федералното министерство на земеделието, горите, околната среда и управлението на водите в Австрия, което е едно от уважаваните ведомства в алпийската държава.
Традиционно Австрия е силна в дребното фермерство, което пази от обезлюдяване планинските райони и осигурява заетост във времена, когато цяла Европа страда от обезлюдяването на селата.
Като дългогодишни членове на Европейския съюз и Холандия, и Австрия са далеч по-напреднали от България по отношение на подпомагането на селското стопанство, в тези държави имат утвърден диалог с бизнеса и най-важното е, че там уважават законно работещия бизнес, който носи и висока принадена стойност в техните икономики.
По отношение на бъдещето на директните плащания в Холандия все повече се утвърждава мнението, че субсидиите трябва да се предоставят за доставка на стоки и на услуги за обществото, както и за опазване на околната среда и за защита на биоразнообразието.
По думите на Франс Фрухоп в момента „пазарът не награждава фермерите за техния принос за опазване на околната среда“, затова и това ще бъде един от приоритетите в бъдещата политика на Холандия.
Представителите на почти всички европейски държави настояват и за опростяване на бъдещата ОСП, което ще стане чрез общ контрол, извършван чрез сателитните системи.
В Италия пък поставят сред приоритетите бъдещото насърчаване на младите фермери.
Представителите на Естония, Холандия, Италия и Австрия са за запазване на процента на финансиране на селското стопанство след 20202 г. Сега този дял е 36 на сто от общия бюджет на ЕС.
Представителката на европейската конфедерация на браншовите съюзи от земеделието Копа Коджека София Бьорнсон заяви че организацията е за запазване на двата стълба на подпомагане. В Копа Коджека обаче не са коментирали въвеждането на американската система за подпомагане чрез застраховане на доходите, защото тя би била свързана с големи административни тежести.
Фермерите в Естония пък смятат, че директните плащания трябва да бъдат прехвърлени към втория стълб на подпомагане. Според тях опростяването на подпомагането е от съществено значение, затова и електронизацията на услугите е сред приоритетите. Естонците смятат, че е важно да се създадат и фондове за превенция срещу кризи, което би проработило много по-бързо с оглед на климатичните промени и отражението върху бизнеса.
Подобно на Австрия и в Естония смятат, че трябва да има възможност за прехвърляне на средствата между първия и втория стълб, като държавите членки имат възможност да го правят без изричното съгласие на Еврокомисията.
За австрийските фермери, голяма част от които се занимават с планинско земеделие, е важно да се инвестира в нови регионални структури и нов бизнес, в образование на младите хора, което да е от полза за решаване на демографските проблеми.
Преобладаващата част от българските браншови съюзи също настояват за запазване на двата стълба за подпомагане, но за бизнеса е важно да се промени политиката в отделните региони, тъй като „селата критично обезлюдяват, а младите хора нямат интерес да се връщат на село“.
Анализът на икономистите от ИнтелиАгро също попари надеждите за сериозна промяна в политиките, защото за 10 години от членството на България в ЕС помощта от еврофондовете положението на селското стопанство не се е подобрило. Нещо повече – на всяко евро субсидия фермерите у нас успяват да инвестират едва 30 евроцента, докато средният показател за ЕС са 1,16 евро инвестиции на 1 евро субсидия, посочи Николай Вълканов от ИнтелиАгро.
По думите на фермерите ефектът от дадена политика ще се види, ако след двегодишното управление на сегашния кабинет делът на българските плодове и зеленчуци по пазарите нарасне на 50%, а сивият сектор бъде преборен, защото в момента той силно изкривява пазара. Това посочи пред Синор.БГ Красимир Кумчев, един от крупните производители на плодове и зеленчуци в страната. Проблемът със сивия сектор беше посочен като огромна пречка за законния бизнес и от останалите земеделци, според които селското стопанство в страната би се развивало нормално, но само при лоялна конкуренция.
