Площите, върху които бяха засети генетично променени култури в света през 2016 г., са достигнали рекордните 185,1 млн. хектара, сочат данни на Международната служба за постиженията в прилагането на биотехнологиите в селското стопанство, цитирани от електронното издание ZOL. Увеличението е с 3% спрямо 2015 г. и се дължи в най-голяма степен на разширяването на площите в Бразилия (с 11%) и в САЩ (с 3%).
В Аржентина обаче те са се свили с 3% заради промяната в предпочитанията на фермерите, които засяха повече царевица и слънчоглед за сметка на соята. Ниските цени на памука и големите натрупани запаси пък доведоха до намаляване на засетите площи с ГМО в Китай с цели 24%.
Първото разрешително за сеитба на генетично променени култури бе издадено през 1996 г. и до 2014 г. включително площите, засети с тях, се разширяваха непрекъснато. През 2015 г. те за първи път намаляха с 1,8 млн. хектара спрямо предходната година, достигайки 179,7 млн. хектара, като причината бе в понижаването на цените на селскостопанските продукти.
В момента ГМО се отглеждат в 26 държави в света, като основните култури са соята, с която са засети половината от площите, царевицата, памукът и рапицата. Световни лидери по засети площи с генетично променени култури са САЩ със 72,9 млн. хектара, Бразилия с 49,1 млн. хектара, Аржентина с 23,8 млн. хектара, Канада с 11,6 млн. хектара и Индия с 10,8 млн. хектара.
