По време на открито заседание на министрите в Съвета по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 27-28 октомври, е предвиден ориентационен дебат по предложението за ОСП за периода след 2027 г. относно екологосъобразната архитектура.
Предложенията на ЕК за екологичната архитектура бяха оповестени на 1 октомври.
Комисията предлага да издаде национални препоръки, предоставящи насоки на всяка държава членка относно главата за селското стопанство в плана ѝ за национално и регионално партньорство. Целите на препоръките ще включват засилване на действията в областта на климата, предоставяне на екосистемни услуги, кръгови решения, опазване на биологичното разнообразие и природните ресурси, устойчиво селско стопанство и подобряване на хуманното отношение към животните.
Устойчиво земеделско управление вместо предварителни условия
Комисията предлага нова концепция за устойчиво земеделско управление като заместител на системата на предварителни условия. Въпреки че предварителните условия в социалната сфера и изискването земеделските стопани да спазват съществуващото законодателство на ЕС (законоустановени изисквания за управление – ЗИУ) ще бъдат запазени, от държавите членки ще бъде поискано да включат в плана си за национално и регионално партньорство описание на редица защитни практики, които земеделските стопани трябва да прилагат, за да получат целия размер на подпомагането в рамките на редица интервенции. Това заменя концепцията за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС).
Държавите членки трябва да определят защитни практики, които постигат следните цели:
а) опазване на богатите на въглерод почви, особеностите на ландшафта и постоянно затревените площи в земеделските площи;
б) защита на почвата от ерозия, запазване на почвения потенциал, поддържане на органичните вещества в почвата, включително чрез сеитбооборот или диверсификация, както и защита срещу изгаряне на стърнища на обработваема земя;
в) опазване на водните пътища и подземните води от замърсяване и повърхностен отток.
Стопанствата, които са сертифицирани за биологично производство, ще се считат за отговарящи на редица цели на защитните практики. Малките стопанства също ще бъдат освободени от задължението за устойчиво земеделско управление.
Съществува и нова възможност за еквивалентност, която позволява на земеделските стопани, присъединили се към схема за подпомагане, която е по-взискателна от конкретна защитна практика, да се считат за съответстващи на тази защитна практика.
И накрая земеделските стопани биха могли да получават подпомагане за прилагане и поддържане на защитните практики, ако държавите членки предложат доброволни схеми за екологосъобразно подпомагане, включващи тези практики. Комисията мотивира тази промяна като част от преминаването от изисквания към стимули.
Приоритетни области по отношение на околната среда и климата
Държавите членки ще трябва да предлагат подпомагане на земеделските стопани и другите бенефициери най-малко във всяка от следните приоритетни области по отношение на околната среда и климата:
1) адаптиране към изменението на климата и устойчивост на водните ресурси;
2) смекчаване на изменението на климата, включително поглъщания на въглерод и производство на възобновяема енергия в стопанствата, в това число производство на биогаз;
3) здраве на почвите;
4) опазване на биологичното разнообразие, като например опазване на местообитания или видове, особености на ландшафта, намаляване на употребата на пестициди;
5) развитие на биологично земеделие; и
6) здраве на животните и хуманно отношение към тях.
Подпомагането за тези приоритетни области може да бъде под формата на плащания за неблагоприятни условия, произтичащи от някои задължителни изисквания, на агроекологични действия и действия в областта на климата или на подпомагане за инвестиции за земеделски и горски стопани. Държавите членки с райони, засегнати от замърсяване на водите поради прекомерно съдържание на нитрати, ще трябва също така да предоставят подпомагане на земеделските стопани за екстензификация (обратно интензификация, т.е. – пасищно отглеждане) на системите за животновъдство или за диверсификация с други селскостопански дейности.
Плащания за неблагоприятни условия, произтичащи от някои задължителни изисквания
Комисията предлага да се запази възможността за предоставяне на подпомагане на селскостопанското производство в райони, засегнати от прилагането на Директивата за местообитанията, Директивата за птиците и Рамковата директива за водите. Като промяна в настоящите правила само земеделските и горските стопани и техните сдружения ще имат право на такова подпомагане.
Агроекологични действия и действия в областта на климата
Държавите членки ще трябва да предоставят стимули за действия, които са благоприятни за климата, околната среда, здравето на животните и хуманното отношение към тях и устойчивото управление на горското стопанство. Тези действия ще са доброволни за земеделските стопани и могат да са годишни или многогодишни.
Освен това Комисията предлага въвеждането на нов вид подкрепа под формата на еднократна сума за прехода към по-устойчиво селско стопанство. Земеделските стопани ще изготвят план за действие за преход, който се одобрява от управляващия орган, за да получат финансиране (до 200 000 EUR) за осъществяване на прехода към по-устойчиви производствени системи, което включва преминаване към биологично земеделие и екстензификация на системите за животновъдство. Държавите членки ще изплащат сумата за подпомагане на вноски през периода на изпълнение на плана за действие за преход, като последният транш ще зависи от изпълнението на плана.
Когато националното право налага изисквания, надхвърлящи съответните задължителни минимални изисквания, установени в правото на ЕС, държавите членки могат също така да предоставят подпомагане за доброволни ангажименти в областта на управлението, поети от земеделските стопани и други бенефициери, които допринасят за спазването на тези изисквания. Този нов елемент е включен и в предложението на Комисията „омнибус“ за опростяване на общата селскостопанска политика, представено през май 2025 г.
Подкрепа за инвестиции
Държавите членки ще трябва да предоставят подкрепа за инвестиции за земеделски и горски стопани, които инвестиции имат подходящ цялостен принос за стабилността на селското стопанство, продоволствените системи, горското стопанство и селските райони, по-специално издръжливостта спрямо изменението на климата и устойчивостта на водните ресурси.
Инвестициите, допринасящи за екологичния преход, може да са производствени и непроизводствени, като процентът на подпомагане за земеделските и горските стопани е ограничен до 75 % за двата вида инвестиции, с изключение на младите земеделски стопани.
Когато правото на ЕС налага нови изисквания на земеделските стопани, държавите членки могат да предоставят подкрепа за инвестиции, които помагат на земеделските стопани да изпълняват тези изисквания. Това може да се прави в продължение на до три години, след като изискването стане задължително за стопанството, а в случай на млади земеделски стопани – от момента на установяване или до приключването на свързаните с това действия в бизнес план.
Финансови аспекти и заделяне на средства за екологични мерки
В рамките на заделената сума в плановете за национално и регионално партньорство Комисията предлага минимум 30 % национално съфинансиране за плащания, извършени към земеделски или горски стопани за неблагоприятни условия, произтичащи от някои задължителни изисквания, за агроекологични действия и действия в областта на климата и за подкрепа за инвестиции за земеделски и горски стопани. В рамките на незаделената сума минималният национален принос е най-малко 15 % за по-слабо развитите региони, 40 % за регионите в преход и 60 % за развитите региони.
При настоящата система от два стълба, за екосхемите по стълб I няма процент на национално съфинансиране, а за екологичните мерки по стълб II минималното национално съфинансиране е 20 %.
През настоящия период за всяка държава членка се прилага заделяне на средства за екология в размер на 25 % по стълб I и 35 % по стълб II. В предложението няма заделяне на средства за екология за общата селскостопанска политика. Очаква се 43 % от бюджета на плана за национално и регионално партньорство да бъдат разпределени за цели в областта на климата и околната среда.
