Европейските страни обсъждат ново широкообхватно правно предложение, свързано с генетично модифицираните организми (ГМО), което обхваща освен генетично модифицираните (ГМ) култури също и дивите растения, произведени с нови техники за редактиране на гени (NGT). Тези ГМО растения са известни още като „нови ГМО“ или „NGT-GMO“ и в повечето случаи ще бъдат обхванати от патенти, както и „старите ГМО“. Предложението ще увеличи контрола, който шепа компании упражняват върху земеделските производители, и ще ограничи свободата на разпространение на генетичен материал за селекционерите и земеделските производители. То представлява сериозна заплаха за дейността на европейските малки и средни селекционери и земеделски производители, както и за секторите на биологичното земеделие и на производството на храни без ГМО. Това се посочва в позиция на европейски природозащитни организации, включително и Фондация „Биоселена“. Представяме част от това становище.
Предложеният закон изключва новите ГМО от действащото законодателство на ЕС за ГМО. По-специално, повечето от тях не подлежат на проверка за безопасност, което позволява съзнателното им освобождаване в природата и присъствието им в хранителната верига без оценка на рисковете, които това може да породи за природата или човешкото здраве. Предложението също така изключва възможността повечето нови ГМО да бъдат наблюдавани след освобождаването им, което е необходимо, в случай че възникнат проблеми за потребителите или природата, които не са били забелязани при оценката на риска.
Независими учени и национални агенции от Франция, Германия и Австрия предупреждават, че новите ГМО биха могли да представляват риск за природата (напр. модифицирано взаимодействие с опрашителите) и човешкото здраве (напр. алергенност или токсичност). Предложението също така ще премахне свободата на избор за производителите и гражданите, тъй като повечето нови ГМО вече няма да могат да бъдат проследявани и етикетирани в хранителните продукти.
Това дерегулиране на новите ГМО ще има значително социално-икономическо въздействие върху земеделските стопани, селекционерите и другите участници в хранителната верига, но то няма да бъде взето предвид при оценката на риска, както би трябвало да бъде.
Дерегулирането на новите ГМО ще доведе до проблеми за земеделските стопани и селекционерите, както е обяснено в приложението по-долу. Тези проблеми включват биопиратство с приватизацията на семената (на живота), повишен риск от съдебни дела срещу земеделски производители и селекционери от страна на патентната индустрия поради претенции за нарушаване на патенти, административна тежест поради правна несигурност (постоянна правна бдителност), повишени производствени разходи, риск от загуба на бизнеса им, намалено разнообразие на семената (агроразнообразие) – което е необходимо на земеделските производители за адаптиране към последиците от изменението на климата – и повишена уязвимост към вредители и болести. Предложението също така представлява заплаха за съществуващите права на земеделските стопани да съхраняват, използват, използват повторно и обменят своите семена (права на върху семената)земеделските стопани , както и за малките и средните селекционери, и може да наруши правата на биологичните стопани и земеделските стопани, които отказват ГМО.
Обещанията за устойчивост на новите генетично модифицирани растения са хипотетични, като се има предвид, че през последното десетилетие на пазара са се появили много малко нови ГМО.
Сред новите ГМО, които са достигнали до пазара, вече има примери за пазарни провали. Що се отнася до ползите за обществото като например адаптиране към изменението на климата с повишена устойчивост към засушаване, т.е. към недостига на вода, от дълго време се провеждат изследвания със стари и нови ГМО, но засега без успех. От друга страна, извършената селекция от земеделските стопани на техните полета и от малки и средни селекционери вече предлага адаптация към стресови фактори като сушата (която се очаква да се увеличи със затоплянето на климата) и решения, приспособени към специфичните местни условия и системи на земеделие. Например програмите за биологична селекция с интензивно използване на знания предлагат успешни и иновативни сортове с по-устойчиви култури, адаптирани към принципите и специфичните условия на биологичното земеделие.
Един продукт или система за селскостопанско производство не могат да бъдат обявени за „устойчиви“ само въз основа на даден сорт растения или на признак (характеристика на растението). Освен това много голяма част от провежданите в момента изследвания с НГТ-ГМО не са насочени към постигане на устойчивост или ползи за обществото, а са ориентирани към потреблението или промишлеността, например розови ананаси.
Подписалите се организации, представляващи европейските земеделски стопани, малките и средните селекционери, хранителния сектор и гражданското общество, са дълбоко обезпокоени от опитите за ускоряване на постигането на споразумение в Съвета и преговорите между Съвета и Парламента в светлината на потенциалните рискове от новите ГМО за човешкото здраве и природата и на многото нерешени въпроси, които са на дневен ред, т.е. патентите, методите за идентификация и откриване, цената на семената, разнообразието на семена, съвместното съществуване, отрицателните социално-икономически въздействия и риска от по-нататъшен корпоративен контрол върху хранителната верига.
Силно обезпокоени сме, че решенията, предложени от Европейския парламент и белгийското и полското председателство на Съвета относно патентите, не решават проблема с патентите (вж. точка 1.1 от приложението).
Призоваваме европейските държави да защитят своите фермери и селекционери, както и гражданите и природата. Всички нови ГМО трябва да останат обхванати от оценка на рисковете и мониторинг, методи за идентификация и откриване, както и проследяване и етикетиране по цялата хранителна верига. Държавите трябва да могат да забраняват или ограничават отглеждането им на своя територия.
Организациите призовават европейските страни да спрат дерегулацията на новите ГМ растения.