Учени и експерти от Българска академия на науките представиха научни данни и конкретни резултати от приложението на новите геномни техники, предимствата и недостатъците на тяхното използване, възможностите, които те предоставят за решаване на редица проблеми в областта на медицината и селското стопанство. От пресцентъра на БАН предоставиха темите и линкове към презентациите.
Проф. д-р Валя Василева, директор на ИФРГ – БАН представи презентацията „Редактирането на растителния геном: стъпка към по-устойчиво бъдеще“ (https://www.youtube.com/watch?v=95sZNDvqqLM&t=773s), която акцентира върху напредъка в технологиите за геномно редактиране и перспективите за приложението им за постигането на по-устойчиво бъдеще. Главен асистент д-р Славил Пейков (https://www.youtube.com/watch?v=Op5nQNwDkrs) от Катедра Генетика към Биологически факултет на Софийски университет Св. Климент Охридски” обсъди перспективите и етичните аспекти при използването на новите геномни технологии в презентацията си „CRISPR/Cas9 в генетиката на човека – приложения, терапии, етични дилеми“. Докладът на проф. Иван Атанасов (https://www.youtube.com/watch?v=NsO3L3tE95c) от Агробиоинститут „Новите геномни техники в селското стопанство и хранителната промишленост“ запозна участниците в събитието с приложенията на новите геномни техники в аграрния сектор и хранителната промишленост, докато проф. д-р Цвета Георгиева (https://www.youtube.com/watch?v=EnSYbUrxUHk) от НЦОЗА акцентира върху пазарните аспекти и възможностите, които тези технологии откриват с презентация „Пазарни приложения на новите геномни техники (NGT)“. Доктор Ивелин Ризов (https://www.youtube.com/watch?v=4jsb3T4jiGg) от МЗХ представи текущите тенденции в регулацията на новите геномни техники „Регулиране на новите геномни техники“, а доц. д-р Божин Божинов (https://www.youtube.com/watch?v=i-wuE1UVfpo) от Аграрния университет в Пловдив осветли някои научни факти и разпространените митове около тях, както и реалните факти в презентацията „Научни факти и заблуди за новите геномни техники“.
След презентациите акад. Атанас Атанасов подчерта важността на връщането към местни земеделски практики и прилагането на съвременни технологии и методи в земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и намаляване на зависимостта от чуждестранни продукти. Акад. Атанасов изрази оптимизъм относно потенциала на България да заеме водеща роля в земеделието и биотехнологиите, използвайки своите уникални природни и човешки ресурси.
Информационният ден завърши с ползотворна дискусия, на която бяха представени различни гледни точки по темата и отправени следните послания:
Геномното редактиране чрез технологии като CRISPR-Cas9 представлява революционен напредък в биологичните и медицинските науки, предлагайки изключителна точност и ефективност. Тази система, която е разработена от природата преди милиони години и впоследствие адаптирана от човека, позволява извършването на малки, целенасочени промени в ДНК, приближаващи се максимално до естествените генетични промени. CRISPR-Cas9 отваря вратата за широк спектър от приложения в различни области – от селското стопанство до медицината, които могат да ускорят научното развитие и направят иновациите значително по-достъпни.
В земеделието, CRISPR-Cas9 дава възможност за по-бързо създаване на нови сортове с желани характеристики като устойчивост на болести и абиотичен стрес, или подобрен хранителен състав. Част от тези перспективи се базира на способността да се изолират гени от стародавни сортове и да се интегрират в съвременни, продуктивни културни растения.
Отглеждането на редактирани растения, които не съдържат чужда ДНК и следователно не са трансгенни в традиционния смисъл, предлага нов път към използване на потенциала на тези иновативни технологии за създаването на устойчиви и безопасни агропродукти.
Над 800 научни публикации и мета-анализи подкрепят безопасността на геномното редактиране, като го сравняват с традиционната селекция, което утвърждава технологията като важен и надежден инструмент за научен напредък. Това отваря вратата за отговорно прилагане на геномното редактиране в полза на обществото, като същевременно подчертава потенциала му да донесе значителни ползи в здравеопазването, селското стопанство и други области.
Благодарение на своята достъпност, технологията CRISPR-Cas предоставя уникална възможност на средни и малки предприятия да играят значителна роля в иновационния процес, като им позволява по-широко участие в научните изследвания и разработването на нови продукти, което досега бе привилегия предимно на големите корпорации със значителни изследователски бюджети.
В медицината, технологията CRISPR-Cas9 разкрива възможности за разработването на иновативни генетични терапии, които предлагат ефективно лечение на редица заболявания, които досега се считаха за нелечими, включително някои тумори и редки генетични състояния. Благодарение на точността и ефективността на CRISPR-Cas9, тези лечения могат да бъдат разработени и тествани с по-голяма бързина, което ще ускори тяхното достигане до пациентите. Усилията на научната общност в изследването и прилагането на CRISPR-CAS9 могат да доведат до значително подобрение в качеството и продължителността на живота на засегнатите индивиди, предоставяйки надежда за милиони хора по света, страдащи от различни генетични аномалии.
Научната общност активно работи над усъвършенстването на CRISPR-Cas9 и други технологии за геномно редактиране, за да намали потенциалните “off-target” ефекти и повиши точността на редактиране. Развиват се нови инструменти и методи за прецизно откриване и корекция на потенциални грешки, което открива пътя към по-широки приложения в медицината, земеделието и др. Такива усилия показват стремежа на учените към отговорно използване на геномното редактиране за разрешаване на глобални предизвикателства.
Регулациите и общественото мнение имат водеща роля за бъдещето на геномното редактиране, като стимулират балансиран дебат между научния прогрес и етичните, социални и регулаторни изисквания. Наличието на прозрачност, диалог и сътрудничество между научната общност, регулаторите и обществото са от изключителна важност за изграждане на широка подкрепа и приемане на геномно редактирани продукти, които могат да допринесат за решаването на някои от най-наболелите проблеми на човечеството.
