Рекордните 181,5 млн. хектара са били засети с биотехнологични култури през 2014 г., като нарастването е с 6 млн. хектара спрямо предходната година, сочи наскоро публикуван доклад на Международната служба за прием на заявки за земеделски биотехнологични култури (ISAAA), съобщава изданието Agro News. Общо 28 държави в света отглеждат генно модифицирани култури, като сред тях са 20 развиващи се и 8 индустриализирани. През 2014 г. към групата се присъедини и Бангладеш, а населението им обхваща над 60% от жителите на планетата. „Общата площ на засетите с биотехнологични култури земи за периода 1996-2014 г. надхвърля приблизително с 80% територията на Китай. Тя е нараснала стократно спрямо първите засети площи”, твърди Клайв Джеймс, основател на ISAAA и автор на доклада.
От 1996 г. насам генно модифицирани варианти на над 10 вида растения, използвани в хранително-вкусовата и текстилната промишленост, са били одобрени за отглеждане в различни държави. Сред тях са варианти както на основни суровини като царевицата, соята и памука, така и на плодове и зеленчуци като папаята, патладжаните и напоследък дори картофите.
Модификациите са насочени към широко разпространени проблеми както по отношение на ползите за потребителите чрез подобряване на хранителните свойства и качеството на продуктите, така и към повишаване на добивите, включително чрез устойчивостта на суша, насекоми, болести и хербициди, подчертават от изданието. Биотехнологиите допринасят за по-голямата устойчивост в процеса на отглеждане на растенията, осигурявайки адекватен отговор на предизвикателствата, пред които ни изправят климатичните промени, добавят оттам.
Според изчисления на британските икономисти Греъм Бруукс и Питър Барфуут без биотехнологиите между 1996 и 2013 г. би се наложило да бъдат засети още 132 млн. хектара с традиционни култури, за да бъде достигнато общото ниво на добитите продукти за периода.
Подобно нарастване на засетите площи обаче би оказало неблагоприятно въздействие върху биоразнообразието и околната среда, изтъкват те.
Данните от доклада на ISAAA сочат, че САЩ остават начело в класацията по засети площи с генномодифицирани култури през 2014 г. със 73,1 млн. хектара. Увеличението спрямо предходната година е с 4%, или 3 млн. хектара. САЩ изпреварват по засети площи Бразилия, която остава неизменно втора в класацията по този показател за шеста поредна година, този път с увеличение от 1,9 млн. хектара до 42,2 млн. хектара. Трета се нарежда Аржентина с 24,3 млн. хектара.
В Азия през 2014 г. най-големи са засетите площи с биотехнологични култури в Индия и Китай – съответно 11,6 млн. хектара и 3,9 млн. хектара.
Генно модифицираният памук, отглеждан в Китай, вече е достигнал 93% от целия за страната при 90% през 2013 г., а засетите с устойчива на вируси папая площи са се увеличили с около 50%.
Над 7 млн. китайски фермери продължават да печелят от биотехнологични култури, а последните достъпни икономически данни сочат, че местните земеделци са получили приходи от 16,2 млрд. долара от генно модифицирани продукти след 1996 г. По изчисления на Бруукс и Барфуут само през 2013 г. приходите на индийските фермери от генно модифициран памук са нараснали с 2,1 млрд долара.
През 2014 г. неговият дял в засетите с памук площи в Индия е достигнал 95%, сочи докладът на ISAAA.
В Африка най-големи са насажденията с биотехнологични култури в ЮАР – 2,7 млн. хектара през 2014 г. Судан е увеличил площите с отглеждан генно модифициран памук с около 50%, а държави като Камерун, Египет, Гана, Кения, Малави, Нигерия и Уганда са засели опитни терени с биотехнологичен ориз, царевица, сорго, банани, маниока и сладки картофи.
В доклада е подчертана и друга полза от биотехнологиите – намаляването на бедността и глада чрез увеличаване на приходите при фермерите, разполагащи с малки площи и оскъдни ресурси. Последната неокончателна информация за периода 1996-2013 г. показва, че генно модифицираните култури са генерирали приходи от 133 млрд. долара, а за периода 1996-2012 г. употребата на пестициди е намаляла значително, като са били спестени около 500 хил. тона активни съставки.
Само през 2013 г. отглеждането на биотехнологични култури е понижило количеството на изхвърляния в атмосферата въглероден двуокис, като ефектът се равнява на спирането от движение на 12,4 млн. автомобила за една година, твърдят от Agro News. Оттам припомнят прецизния анализ на германските икономисти Вилхелм Клюмпер и Матин Кайм, в който двамата стигат до извода, че разработването на генно модифицирани култури е довело между 1995 и 2014 г. до свиване на използването на пестициди с 37%, до увеличаване на добивите с 22% и до повишаване на печалбите на фермерите с 68%.
В доклада на ISAAA се изтъква, че биотехнологичните култури са помогнали на над 16,5 млн. дребни земеделци и техните семейства, или общо 65 млн. души, да преодолеят бедността.
В доклада на ISAAA е посочен примерът с Бангладеш, където отглеждането само на един тип генно модифицирани патладжани е понижило употребата на пестициди със 70 до 90%, откривайки нови възможности пред бедните фермери в страната. Клайв Джеймс не пропуска да изтъкне, че навременното одобряване на използването на генно модифицирани култури е показало силата на политическата воля и подкрепата от страна на бангладешкото правителство. „Така се полагат основите на успешен модел и за други малки и бедни държави”, смята той.
Във Виетнам и Индонезия е издадено разрешение за отглеждане на генно модифицирана царевица и приспособена към засушаване захарна тръстика от началото на 2015 г.
Друг проект с използването на генно модифицирана царевица, изискваща по-малки количества вода за отглеждане, се очаква да започне в Африка през 2017 г. От реколтата й зависи изхранването на 300 млн. бедняци в региона. Със същия продукт добивите от хектар в САЩ през 2013 и 2014 г. са нараснали 5,5 пъти. Пак там е одобрен за отглеждане генно модифициран сорт картофи, който понижава в тях количеството акриламид. Това е потенциален канцероген, ако картофите се готвят при висока температура. Освен това се очаква проблемите с набиването на зеленчука да намалеят с до 40%, тъй като новият сорт е с по-здрава обвивка, която се отделя и с по-малки загуби на хранително вещество.
Картофите са четвъртият най-употребяван хранителен продукт в света и това увеличава силата на аргументите в полза на ГМО при обсъжданията на проблема за изхранване на световното население, ако се оправдаят прогнозите за увеличаването му до 9,6 млрд. души през 2050 г. и до около 11 млрд. през 2100 г.
