Прореждането на плодовете – важно ли е и отразява ли се на добива, качеството и цената на готовата продукция? Има ли отношение към алтернативността, измръзването и добрата растителна защита?
В следващите редове ще напиша мнението си за това важно агротехническо мероприятие, широко използвано от развитите на запад овощари и заложено като пункт в годишните им разходи. То подпомага високите им добиви в овощарството, понякога надвишаващи до 8 пъти българските. Прореждането е мероприятие, при което се отстранява механически(ръчно) - за предпочитане, или химически(чрез гиберелини) част от плодовата продукция с цел оставената по дърветата да бъде с високо качество и захарност, добър външен вид, в по-голямата си част изравнена по едрина и фитосанитарно състояние. Това подсказва, че готовата продукция е необходимо да бъде насочена към първо и екстра качество и разбира се пазарната ниша на стопанина да бъде в тази насока.
Добре е, тенденцията, която се наблюдава напоследък в България - 80 % от готовата плодова плодова продукция да отива за преработка и дестилация, а 20 % за свежи или съхранени плодове да промени в полза на свежите и високо качествени плодове за пазар. Тук е необходимо да се внесе уточнение, че прореждането е добре да бъде извършено при обилен или при нормален завръз. От това мероприятие в най-голяма степен се нуждаят прасковите. То може да бъде приложено при кайсии, ябълки, круши, дюли.
Сливите и черешите почти не се прореждат, но в отделни ферми се прилага. При тях тази функция се пада на резитбата.
Нека започнем с прасковите. След обилен завръз при прасковите прореждането може да започне от размер на плодовете на едър лешник до момент, при който тяхната костилка започне да се втвърдява. При семковите до едрина на плода малък или нормален орех. Действието може да бъде еднократно или двукратно. След този момент нарастващия плод започва да изтегля по-големи количества микро- и макроелементи и прореждането е по-малко икономически ефективно. Това важи в пълна степен и за кайсията. Разстоянието от плод до плод при прасковите може да бъде 10-12 см, при кайсиите 8-10 см. При семковите разстоянията са както при прасковата. Добре е плодният клон да изглежда като нишка от последователно разположени единични плодове, а не ’’струпвания на плодове’’, масово наблюдавани в родните градини. Това по-голямо количество плодове, разположено в една растежна точка може да бъде особено вредно при семковите и е една от основните причини за слънчеви пригори, джонатанови петна и некачествени плодове по време на съхранение. Проблемът е физиологичен и се състои в нивата на калций, калий и магнезий в листната маса и правилното им усвояване от плодовете. Добре е при съзряващ плод над 100 гр да има поне 15-20 листа, които да го подхранват. Когато имаме струпване на 5 или повече плодове с тегло над 100 гр. в една растежна точка и наоколо около тях имаме примерно 30 листа, няма как да получим качествена продукция. Тя автоматически ще иде за преработка. Ако такива плодове се предложат на пазара, те ще бъдат неоцветени, с понижена захарност и с по-кратка съхраняемост. При младите фиданки, натоварени с такова разположение на плодове под формата на струпвания, макар те да узряват по-качествени, поради младостта на дървото, ползите са едногодишни, a негативите многогодишни. Този плодов товар прави дървесния хабитус нехармоничен, което се отразява на правилното пространствено развитие на дървото и на добива му през следващите вегетации. Получават се изкривени корони, дори и при конструкция.
Малки изключения правят сливите, но и при тях както при останалите видове се получават оголвания на плодните клони при струпване на плодове. Едностранното подхранване с торове няма да реши проблема, защото листата са и филтър и синтезатор на храна за назряващите плодове съвместно с торът, даден листно или почвено, наред със слънчевата енергия. Прореждането, наред с обработките, подхранването, РЗ, резитбите били те зимни или летни, следберитбени имат за цел да поддържат нивата на плодовете постоянни и прогресиращи само при достатъчно нива на листна маса, подпомагаща тяхното изхранване. През години на обилен плодов товар, при които не се извършва прореждане се наблюдава нискокачествена продукция, неоцветени плодове, недобро залагане и изхранване на плодните пъпки, след което силно намалява следващата реколта, дърветата са изложени на измръзване. Последното е в резултат на ниските нива асимилати(храна, под формата на растителни сокове), оттекли се в корените наесен. В тези редове бяха споменати само някои от ползите на прореждането.
Относно растителната защита, след него ще трябва да се опазят по-малко, но по-качествени плодове, които по-добре ще се опръскват при различните третирания, били те конвенционални или биологични. Макар да има особености, прореждане на плодовете може да бъде извършено от всеки, който има пазарна ниша за плодовете си към първо и екстра качество.
Група за резитба - Атанасов, тел: 089 949 8690
