Характерна особеност на ябълковата култура е склонността й към нередовно (алтернативно) плододаване. В годината с обилно плододаване се получават дребни, лошо оцветени плодове, които не могат да се реализират на добра цена. Залагането на плодни пъпки за следващата година е слабо или напълно липсва, което е предпоставка за влизане на дърветата в алтернативно плододаване. Резитбата за нормиране на добива, както балансираното торене донякъде могат да повлияят положително върху редовността на плододаването но тези два агротехнически прийома не с достатъчни да решат проблема с нередовнотоплододаване. Успешно решение на този проблем се постига с прореждането на цветовете и завързите на ябълката.
Понастоящем в света се използват три начини за прореждане на ябълката: ръчно, механично и химично.
Ръчно прореждане. Това прореждане на цветовете и зъвързите не винаги е приложимо, поради високата цена на тази практика и краткия срок за нейното прилагане. Прореждането по време на цъфтежа е най-надеждният метод за регулиране редовността на плододаването при сортовете склонни към алтернативно плододаване. Степента на прореждане на даден сорт зависи от броя на съцветията на дървото, очакваното завързване и желания добив.
Грижи за прасковата в ранната пролет
Ръчното прореждане може да се проведе посредством премахване на цели съцветия или отделни цветове в съцветието, като второто е много трудоемка практика. Премахването на цели съцветия благоприятства цветообразуването през следващата година. Обикновено клонките с проредени цели съцветия плододават на следващата година. Това се дължи на факта, че листата им произвеждат достатъчно фотоасимилати, необходими за цветообразуването. Формирането на плодните пъпки при тях не се инхибира от гиберилините, които се синтетизират в семената на завързите и влияят негативно върху цветообразуването. Възможно е прореждането на цветовете да се комбинира по-късно (след юнското опадане) с ръчно прореждане на завързите. Трябва да се има предвид, че прореждането на цветовете влияе върху цветообразуването, а ръчното прореждане на завързите след юнското опадане подобрява качеството на продукцията, но не води до преодоляване на алтернативното плододаване.
При прореждането на завързите се премахват дребните, болните и деформираните завързи. Оставят се най-едрите, като това са завързите развили се от централния цвят, като разстоянието между тях е около 20 см.
При ябълковите сортове, които са чувствителни на горчиви ядки, като Глостер, Джонаголд и други, не е желателно да се прави силно прореждане, като се оставят само централните завързи. При тези сортове се препоръчва оставянето на 2-3 плода в съцветие. Оставянето само на завързи с централна позиция в съцветието води до получаването на много едри плодове, с недостатъчна съхраняема способност и често с горчиви ядки.
Механично прореждане. То може да бъде алтернатива на ръчното и химичното прореждане. Подходящо е за големи площи, в които се прилагат принципите на биологичното производство.
Прореждането се осъществява от машина, чиято основна част е вертикална ротационна система, с прикрепени на нея синтетични жици. Прореждащата система може да променя наклона си и по този начин е пригодна за различни формировки. При въртенето на ротационната система, жиците ударят в цветовете и съцветията. Степента на прореждане зависи от скоростта на движение, честота на въртене и броя на поставените синтетични жици. Най-добре е механичното прореждане да се прилага във фенофаза розов бутон. Прореждането в по-късни фенофази, особено по време на цъфтежа, може да доведе до увреждане на младите плодчета.
Химично прореждане. Това прореждане зависи от редица фактори, най-важните, от които са: сорт, възраст и жизненост на дърветата, брой семена в завързите, процент на завързване, климатични условия по време и след третирането с препарат и др. Информацията за тези фактори, наред с практичния опит и теоретичните знания, служат за определяне концентрацията на използвания работен разтвор. Поради тази причина в практиката дозите варират, като се препоръчва концентрацията да е съобразена с особеностите на градината.
Фактори влияещи върху прореждащия ефект на препаратите. Сортовете имат генетична предопределеност по отношение степента им на прореждане. Такива като Муцу, Айдъред, Джонаголд и Бребърн се прореждат лесно и поради тази причина принадлежат към групата на лесно прореждащите се сортове. При тях опасността е по-скоро от прекалено прореждане, отколкото от претоварване на дърветата. Поради тази причина се препоръчва при тези сортове да се използват по-ниските концентрации на работните разтвори. Към групата на трудно прореждащите се сортове принадлежат Златна превъзходна, Фуджи, Глостер и др. При тях се препоръчва двукратно прореждане. Два пъти използване на химично прореждане или химично прореждане комбинирано с ръчно. Сортът Грени Смит заема особено положение по отношение редовността на плододаването. За разлика от другите късно узряващи сортове, той има способността сам да регулира натоварването си с плодове и рядко, само при недостатъчно добра агротехника влиза в алтернативно плододаване. При него се прилага слабо химично прореждане, с цел увеличаване едрината на плодовете.
Възрастта и жизнеността на дърветата също влияят върху степента на прореждане. В младите градини прореждането е по-лесно. При тях се препоръчва ръчно или химическо прореждане с ниски концентрации на препарата. При възрастни дървета, но със слаба жизненост, също се препоръчват ниски дози. Високите дози на прореждащия препарат се използват при жизнени дървета, в период на пълно плододаване и завързали обилно в годината на прореждането.
Броят на семената в плодовете зависи от доброто опрашване и оплождане. По-големият брой семена в младите завързи правят прореждането по-трудно, докато по-малкият брой го улеснява. Поради тази причина е желателно да се констатира броя на семената в завързите, преди извършване на прореждането. Трябва да се има предвид, че завързите с малък брой семена опадат естествено по време на юнското опадане.
Климатичните условия, по време на третирането и след това, са от съществено значение за прореждащия ефект на препарата. Оптималната температура за прилагане на препарати на основата на NAD (1-нафтилоцетамид) u NAA (нафтилоцетна киселина) е от 15 до 25°C. Това важи както за температурата по време на третирането, така и за действие на препарата след приложението му. Когато прореждането се прави с ВА (6-бензилоаденин), температурата трябва да е най-малко 18°C. Оптималната температура за ефективно действие на този препарат е от 22 до 27°C и то в продължение на около седмица. Трябва да се има предвид, че увеличаването концентрацията на препарата няма да компенсира намалената му ефективност от ниските температури.
От началото на 21 век френските овощари използват три препарата след цъфтежа-Амид Тин (8,2% NAD-нафтил ацетамид) с доза 60 г за 100 литра вода, Родофикс (1% ANA-алфа нафтил оцетна киселина) с доза 120-150 г за 100 литра вода и Севин (85% карбарил-1-нафтил-N-метилкарбамат) с доза 100 грама/100 литра разтвор. За чувствителните сортове като Грени Смит е добре да се подбере по-ниска доза.
Препаратите на основа NAD се прилагат 2-7 дни след пълния цъфтеж или до диаметър на централните плодове 5 - 6 mm. NAA се прилага по-късно, когато диаметърът на централните плодове е 6-12 mm, a при едрина на централните плодове 10-15 mm се използва карбарил или BA.
Използвани прореждащи препарати (дираданти) у нас. В близкото минало карбарилът (1-нафтил -N-метилкарбамат), познат под търговското име Севин, беше един от най-популярните препарати за прореждане на завърза при ябълката. Той има следните две положителни страни: стабилност на резултатите и слаба зависимост от климатичните условия. Основните недостатъци на карбарила са, че е отровен за пчелите и благоприятства намножаването на акарите. У нас се препоръчва третирането със Cевин (50 % а.в.) да се провежда при диаметър на завързите от късите клончета 10-15 mm и концентрация на работния разтвор в границите от 0.15 до 0.3 %. Както беше посочено по-горе в текста, точната концентрация се съобразява с факторите влияещи върху силата на прореждането. Поради недостатъците на карбарила използването му в много страни е преустановено.
В Института по овощарство в Пловдив са получени добри резултати от Мавродиев при прореждането на ябълката с препарата флордимекс, с активно вещество етефон /2-хлоретил фосфонова киселина/. Препоръчва се при сортовете Златна превъзходна и Йелоуспър да се използва в концентрация 300 mg/l, когато диаметърът на централните завързи е 19-22 mm.
От скоро в търговската мрежа у нас се продава препаратът Дирагер (NAA, нафтилоцетна киселина). Подходящ е за повечето ябълкови сортове, с изключение на тези от групата на Червена превъзходна и сорта Глостер. Третирането с препарата се извършва при размери на централния завръз 10-12 mm. Концентрацията варира от 30-50 ml/100 l за сортовете от групата на Златна превъзходна, 20-35/100 l за сорта Джонаголд, 20-25 ml/100 l за Грени Смит и Джонатан, 15-20 ml/100 l за Гала и 15 ml/100 l за Айдъред.
Прибавянето на прилепители към работните разтвори подобрява абсорбирането на препаратите за прореждане. Пръскането е най-добре да се извършва сутрин или вечер, защото високата относителна влажност на въздуха също допринася за по-доброто абсорбиране на дирадантите.
проф. дн Стефан Гандев
Институт по овощарство - Пловдив
Институтът по овощарство – гр. Пловдив произвежда стандартен и сертифициран посадъчен материал от основните овощни видове – ябълки, круши, дюли, череши, праскови, нектарини, сливи, кайсии, орехи, лешници и бадеми.
Базата на Института се простира на обща площ от 2100 дка, разделени в три опитни полета, разположени в гр. Пловдив, гр. Асеновград и с. Цалапица. Трите производствени участъка са разделени съобразно почвените условия на района и карантинните изисквания за пространствена изолация между видовете. Производството на стандартен посадъчен материал от костилкови овощни видове се извършва в полетата разположени в с. Цалапица. В гр. Асеновград се произвежда посадъчен материал от орехоплодни и семкови овощни култури. В гр. Пловдив е съсредоточено производството на сертифициран посадъчен материал, като за тази цел се използват и шестте научни лаборатории към Института - агрохимична, ентомологична, помологична, биотехнологична, фитопатологична и вирусологична. Всички лаборатории разполагат със съвременна техника и апаратура и в тях редовно се проследява качеството на посадъчния материал. Институтът по овощарство – гр. Пловдив разполага и с научно-производствена лаборатория за ин витро размножаване на овощен и ягодов посадъчен материал с депо-изолатор, оранжериен комплекс за адаптация и поле за доотглеждане на получените растения. Производственият му капацитет е около 200 000 растения годишно. На договорна основа комплексът произвежда: подложки за круши – OHF – 333, праскови - GF 677, сливи и кайсии – Mirobalan 29C, сортове ягоди, малини, къпини, арония, киви. Освен посочените видове, по заявка, могат да бъдат разработени и произведени ин витро и други подложки, сортове и култури, както и контейнерни растения.
Посадъчният материал може да бъде изпратен с куриерски фирми до всяка точка на България.
