Начало » Новини » Коментари
01.02.2017 г.

Кодексът за земята залага регистър на всички поземлени договори, не само на арендните

Нормативни промени
Кодексът за земята залага регистър на всички поземлени договори, не само на арендните

sinor.bg

Освен договорите за аренда, които в момента единствени се водят в регистър, бъдещият Кодекс за земята предвижда да има режим на регистрация на всички договори, отнасящи се до ползване на земеделски земи. Това е записано в мотивите към проекта за Кодекса за поземлените отношения, изработен от адвокатско дружество „Георгиев, Тодорови Ко“ по поръчка на предишното ръководство на министерството на земеделието. Ако победителите в следващите избори за 44 Народно събрание поемат топката по отношение на този кодекс, фермерите ще разчитат на единно законодателство, което да премахне хилядите пропуски в областта на собствеността и ползването на земята.

Важното в проекта за кодекс е, че той няма да се прилага в някои основни случаи. Става въпрос за възстановяването на правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които остават да се довършват по реда на Закона за собствеността и ползваенто на земеделските земи и правилника за прилагането му (ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ), няма да се прилага по отношение на държавното подпомагане на земеделските стопани, включително земеделските производители, както и прилагането на мерки за стимулиране на износа и за регулиране на вноса и износа на земеделски продукти.

От обхвата на кодекса, предвид срочния им характер, са изключени и схемите за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Предвид спецификата на уредбата,  от обхвата на кодекса е изключено и опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, които са предмет на уредба на Закона за горите.

Кодексът предвижда до пет години от неговото приемане да се създаде Централен електронен регистър на земеделските земи, който ще ръководи пряко от министъра на земеделието и храните.

Предвидено е Националният електронен регистър на земеделските земи да функционира като единна централизирана електронна база данни, съдържаща информация за земите, лицата и свързаните с тях дейности, които подлежат на регистрация по реда на този кодекс. Този регистър ще изпълнява функции на специализиран регистър по смисъла на чл. 32 от ЗКИР.

Регистърът ще обслужва както министерството, така областните дирекции “Земеделие” и общинските служби.

Предвижда се информацията в регистъра да се актуалнизира, като за целта се въвежда административно задължение всяко лице, длъжно да заяви регистрация на определени обстоятелства, да направи това в срок не по-късно от 7 дни от настъпване на обстоятелството.

Регистърът има за цел и да подобри комуникацията между земеделските стопани и областните дирекции “Земеделие” и  общинските служби “Земеделие”, като на негова основа се създава техническа платформа, която в бъдеще да може да се превърне в електронен портал за осъществяване на взаимодействие от дистанция.

В проекта за поземлен кодекс се предлага да се запази същата тристепенна управленска структура . Вместо министерство на земеделието и храните обаче като орган се предлага да бъде министърът на земеделието и храните.

Това положение съответства изцяло на действащото българско законодателство и на практика отразява и предвидените правомощия на министъра на земеделието и храните именно като орган на изпълнителната власт в устройствения правилник на министерство на земеделието и храните.

Основната причина да се запази съществуващата структура са натрупаните поуки от приемането и прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да се организира процеса по възстановяване на собствеността. Това забави реалното възстановяване и доведе до редица негативи. Ето защо в настоящия момент  се възприема становището да не се променя статуса на органите на поземлената собственост, т.е. да се закриват съществуващи и да се създават нови и едновременно да се въвежда в действие един мащабен нормативен акт какъвто е Кодексът на поземлените отношения.

Ако се премахне една от съществуващите степени, то последващи промени трябва да се извършат и в самото министерство. При евентуално отпадане на областните дирекции ще се стигне и до проблеми в самото министерство. Едва ли е удачно при влизане в сила на Кодекса министърът да се ангажира както с прилагането на новата уредба, така и със сериозно вътрешно преструктуриране в самото министерство.

Същевременно в бъдещия Кодекс се предлагат нови компетенции на областните дирекции, особено при разпоредителни сделки със земя от държавния земеделски фонд, които без да отнемат правомощия на областните управители ще допринесат за експертизиране на самата сделка  дали е нужна и ако е така, каква да бъде схемата на сделката. Не ще и съмнение, че в областните дирекции „Земеделие“  работят експерти, с каквито не винаги разполага областният управител. Предвиждат се и нови функции на областните дирекции при отдаване на земи от държавния фонд под аренда. Същевременно се разграничават правомощията на директора и областната дирекция.

Трябва да се има предвид, че ОСЗ имат съществена роля при сключването и прекратяването на договори за аренда, като в проекта им се възлага предоставяне на основната част от базата данни на националния електронен регистър. ОСЗ дават становище и при промяна на предназначението на земеделските земи. Те издават скици при сключване на сделки със земеделски земи, включително и при делби. По отношение на отдаването на земи под аренда ОСЗ изготвя прогнозни цени за арендната вноска за единица площ за територията на съответната община за текущата година.

И тук, както при предишните случаи Кодексът дава възможност за оптимизиране състава на службите и овластява министъра на земеделието, вкл. и да не създава ОСЗ във всяка община. Възможно е районът на една община да се обслужва и от друга ОСЗ. Това може да се предвиди в Устройствения правилник по чл.4 ал.2 от Кодекса, в който се урежда редът за създаване на общинските служби по земеделие.

Устройството на земеделските земи предвижда създаване на национална програма за развитие на земеделските земи на територията на страната, която се одобрява и актуализира на всеки пет години от министъра на земеделието и храните по предложение на Фонда за устройство на земеделските земи. Въз основа на националната програма за развитие на земеделските земи се изработват, приемат и прилагат интегрирани планове за селскостопанско възстановяване и развитие на областно равнище. Предвидено е в националната програма за развитие на земеделските земи се определят приоритетните области във връзка с политиката държавата по развитие на селските райони и земеделието.

В проекта за кодекс е заложено изготвянето на интегриран план за селскостопанско възстановяване и развитие, който да отразява държавната политика за развитие на земеделието на национално равнище, както и развитието на земеделското производство и свързаните с него дейности във всяка област. Интегрираният план се изработва за територията на една или повече съседни области в страната и съдържа план на предвижданията по отношение на разположението, изграждане на нови или рехабилитация на съществуващи селскостопански пътища, включително прилежащите им пътни съоръжения; разположението, изграждане на нови или възстановяване на хидромелиорациите, включително реконструкция и модернизация  на съществуваща инфраструктура за напояване и отводняване; зони с определяне на преобладаващ начин на трайно ползване на земите и териториално определяне на местоположението на оптимален брой, подходящи за района, стопанства; зони в които ще се провежда уедряване на земеделските земи; дейности по опазване на поземлените имоти от вредни въздействия и други. Тъй като заложеното в интегрирания план е задължително за изпълнение са предвидени достатъчно възможности за публично обсъждане и подаване на възражения от заинтересованите лица.

В проекта за кодекс са заложени и специални разпоредби, уреждащи режима на сервитутите във връзка с хидромелиоративната инфраструктура и нейното ползване. Според научно изследване, проведено в България, ако се наложи построяването на хидромелиорациите, изградени преди 1989 г. в днешни дни, това би струвало около 9 милиарда лева. От приблизително 6 милиона декара, напоявани преди реформата, годните площи са намалели повече от 10 пъти към настоящия момент, като напояването е по-скоро рядкост отколкото практика в страната. Възможностите за напояване дават стабилитет на земеделското производство преди всичко поради много променливите климатични условия в страната.

Без тях практическото отглеждане на плодове и зеленчуци, както и на царевица в Южна България е практически невъзможно. Едновременно с това, промените в климата водят до внезапни наводнения на земеделските площи и населените места в селските райони. Борбата с вредното въздействие на водите е държавна задача, която трябва да бъде развивана и утвърждавана, за да се избегнат местните катаклизми, загубите на доход от земеделие и загубата на човешкия живот.

Предвижда се министърът на земеделието да определя и контролира изпълнението на цялостната политика в областта на хидромелиорациите на територията на страната.

Строителството на нови напоителни съоръжения следва да се съобразява с нормите за строителство действащо в страна, но се предвижда да се влагат нови енергоспестяващи технологии, както и технологии за дълготрайност и опазване на околната среда.

Предвижда да се обръща сериозно внимание на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите, което в момента например е изнесено, като задача с първостепенна важност изпълнявана от Министерство на земеделието на Германия във всички федерални провинции, в които има потенциална опасност от наводнения на земеделски площи и населени места.

За дейностите по устройство на земеделските земи е предвидено специална роля на Фонд за устройство на земеделските земи, който да дава основни насоки за развитието на държавната политика в тази област, включително да възлага техническите задания, да контролира провеждането на тези политики и да осигурява финансиране. По-подробно ролята на фонда е разгледана във финансовата обосновка на предложения проект за кодекс.

(Очаквайте втора част по проекта за Кодекс на земята)

Кодексът за земята залага регистър на всички поземлени договори, не само на арендните
11479

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
27 птицевъди в област Разград покриват европейските изисквания за хуманно отношение чрез държавни помощи
Седмичен обзор на Софийска стокова борса
На борсата има обилно предлагане на хлебна пшеница на 405.00 лв/т
През изминалото денонощие са изгоряли 30 кошера и над 400 бали слама
Нелеп инцидент
Три годишно дете отне живота на 63 годишна жена от село Долно Лешко
Връчиха годишните награди за борба с престъпленията срещу природата
Очаква се неравномерно поникване на пшеницата през зимния период
Сушата ще е основен проблем в Европа и Черноморския регион за зърнопроизводството
Свързани материали
Виж
Председател на Асоциацията на собствениците на земеделска земя
Стайко Стайков: Работата по Кодекса на земята трябва да започне след средата на 2018 година
Депутатите задължиха Порожанов да подготви нов Кодекс на земята до следващия октомври
Порожанов: По Кодекса за земята заварихме пълна боза
Танева определя поземления кодекс като най-важен стратегически документ за земеделието
Прокуратурата проверява обществените поръчки за поземления кодекс
Нормативни промени
Кодексът на земята ще позволи да се обжалва категоризацията на земята
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам