Приетите през миналата година помени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, които ще влязат в сила от май тази година, ще окажат унищожителен натиск върху два важни бизнеса, с които са свързани редица български компании. Това обявиха представители на шест бизнес организации, представяйки негативите, които бизнесът ще понесе поради нормативните промени. Преблемът беше представен на извънредна пресконференция днес, в която участваха ръководители на Българска фондова борса - София АД (БФБ), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), Българската асоциация на дружествата със специална инвестиционна цел (БАДСИЦ) и Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД).
Поправките въвеждат санкции за публичните компании, които притежават земеделска земя и чиито акционери (граждани и фирми) са регистрирани в държави извън Европейския съюз и Европейското икономическо пространство или в офшорни зони. Мотивът на вносителите беше, че по този начин бизнесът щял да излезе на светло и щели да се поставят бариери срещу появата на спекуланти извън Европейския съюз, които да изкупят българската земя. Самият текст обаче се оказва унищожителен за редица български публични компании, които притежават огромни количества земя и само поради факта, че като акционери при тях участват и чужденци, ще бъдат принудени да разпродават земята си, което би било пагубно за тях, обясняват експертите.
Пример за косвените последици от тези промени даде Камен Колчев от "Елана", който припомни, че публичаната компания "Българска роза", която разполага с огромни по размер розови градини, трябва да прекрати бизнеса си и да разпродаде тези имоти само защото законодателят е подготвил подобен закон. Известно е, че на фондовата борса всеки ден става търговия с акции на публични компании и ако офшорна фирма купи минимален пакет, това означава, че тези компании автоматично ще бъдат санкционирани за това, посочи и изпълнителният директор на борсата Иван Такев.
Още с приемането на поправките през 2014 г. представителите на публичните компании протестираха пред тогавашното министерството финансите, изтъквайки мотивите, че текстовете нарушават редица европейски директиви, както и правилника на българската борса, припомни Маню Моравенов, председател на Българската асоциация на дружествата със специална инвестиционна цел. След наскоро оповестения размер на санкциите бизнесът разбра, че за притежание на 1 декар земя от офшорка, дружествата ще бъдат глобявани със 100 лева, което ще унищожи бизнес с размер на активите приблизително 1,5 млрд. лева, посочи още Такев. В момента около 9 са публичните комапнии със земеделска земя, които търгуват на борсата.
От асоциациите повторно отправят искане за среща с управленците от финансовото министерство, за да бъдат изяснени юридическите последици от въвеждането на тези промени. Бизнесът настоява за законови корекции, които да изключат публичните компании от подобни санкции, обясни и Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той припомни, че може да се постави и лимит за дялото участие на офшорните компании в дадено дружество.
Представителите на капиталовия пазар са категорични, че този закон е неработещ. Камен Колчев припомни, че дори фондовете за земеделска земя да започнат да разпродават земите си, за да не бъдат санкционирани, министерството на земеделието не разполага с регистър на поддържащите фирми, които да регистрират всичките тези продажби.
Масовата разпродажба на земи ще доведе до срив в цените на имотите и на акциите, което ще бъде сериозен удар за двата сектора, заключиха представителите на капиталовия пазар.
Предложението за новите промени включва нови ал. 9 и ал. 10 към чл. 3 със следното съдържание:
"(9). Ограниченията по чл.3, ал.7, т.1 и т.2 не се прилагат за публични дружества, акциите на които се търгуват на регулиран пазар в държава-членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на пазар, включен в списъка по Кодекса за социално осигуряване, Закона за публичното предлагане на ценни книжа или Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и същите дружества и техните акционери са разкрили изискуемата информация в това число и за дялово участие по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и действащото в Република България законодателство.
(10) Ограниченията по чл.3, ал.7, т.1 и т.2 се прилагат за публични дружества по ал. 8 в случай, че някое от лицата упражняващи контрол по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа върху тези дружества е лице по чл.3, ал.7, т.1 и/или т.2."
Писмото с предложенията е изпратено до президента Росен Плевнелиев, председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, министър-председателя Бойко Борисов, министъра на финансите Владислав Горанов, министъра на земеделието и храните Десислава Танева, министъра на икономиката Божидар Лукарски, омбудсмана Константин Пенчев, председателите на Парламентарните групи и отговорните комисии към НС.
Farmer.bg ще следи развръзката на казуса, по който се очаква становище от министерствата на финансите и на земеделието.
