От 2008 година насам Европейската организация на собствениците на земеделска земя (ELO) провежда годишни форуми в различни държави от ЕС, като целта е да се съчетаят стратегиите за развитие и управление на земеделските земи с политиките в областта на земеделието. Тази година регионалният форум се проведе в София и в него участваха освен българската Асоциация на собствениците на земеделски земи също и Националната асоциация „Българско Черноморие” (НАБЧ), Националната асоциация на зърнопроизводителите, Асоциацията на земеделските производители в България и др.
Пред синор.БГ председателят на Асоциацията на собствениците на земеделски земи Стайко Стайков представи целите, които секторът си е поставил във връзка с бъдещата европейска политика в земеделието след 2020 г.
Г-н Стайков, какви са очакванията ви от този форум и как бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП) ще помогне за правилното управление на земеделските земи?
Форумът „Бъдеще за земеделието“ се организира за първи път в България. Организатор е единствената и най-голяма Европейска организация на собствениците на земеделска земя ELO, чиито членове са две неправителствени организации в България – Асоциацията на собствениците на земеделска земя и Националната асоциация „Българско Черноморие” (НАБЧ).
Специфичното за ELO е, че тя роботи както за регулациите по собствеността върху земята, така и за нейното правилно използване, така че интересите и на двете страни – притежатели и преработватели, да бъдат защитени. Защото ако земята не се управлява добре, няма как да получим висока принадена стойност и да опазим този така ценен актив.
Фактът, че заедно с колегите от „Българско Черноморие“ сме членове на тази организация означава много за нас, защото можем да си сверяваме часовниците с Европа и да решаваме бързо актуалните проблеми, свързани със земеделската земя.
Не е случайно, че нашият форум съвпада с датата, когато европейският комисар по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоугън представи и доклада си за бъдещата Обща селскостопанска политика. Този доклад е от съществено значение, защото когато имаме информация за насоките, по които тепърва секторът ще се реформира, тогава и на национално ниво ще можем да градим новите си политики.
В това отношение новият Кодекс за земята е важен документ, по който тепърва трябва да работим и по който да планираме инвестициите си в бъдеще. Привличането на външни инвеститори в това отношение е важно, но успоредно с това е важно да работим и за опазването на българската земя.
Първият вариант на Кодекс беше разкритикуван остро от фермерите. Как това ще се промени при следващия проект?
Направихме предложение до администрацията за сформиране на работни групи с широко участие на браншовите организации. Неслучайно и на този форум поканихме представителите на големите браншови организации. Целта е занапред да решаваме заедно проблемите в земеделието, както го правят в останалите европейски държави.
За всички е ясно, че и този и следващият програмен период ще бъдат тясно обвързани с мерки за опазване на околната среда и за прилагане на устойчиво земеделие и това трябва да ни ръководи при законодателната регулация на пазара на земя.
Кога ще бъдат създадени тези групи за подготовка на Кодекса?
Предполагам, че бихме могли да заработим активно по този документ едва от средата на 2018 година, когато приключи и нашето председателство на Съвета на Европа. Тогава ще знаем и какво трябва да изпълняваме, защото е безсмислено да подготвяме нов Кодекс, като не знаем условията, по които ще се развива ЕС след 2020 г. Без тези условия ние не можем да планираме нито кога и как да започнем комасацията, нито условията за възстановяване на напоителните системи.
Знаете, че комасация без напояване е невъзможно да се случи. От нашите 5 пилотни проекта, които асоциацията до момента прилага, е видно, че ефектът е добър. Но той трябва да се насърчава чрез държавна политика и да се масовизира.
Именно затова и ще изчакаме новото законодателство от Брюксел, за да знаем в каква посока да работим и заедно с държавата да създадем работещ документ, който да функционира поне 10 години. Не може в България непрекъснато да правим промени на парче.
Какви са вижданията ви по бъдещата ОСП при очаквания по-малък бюджет?
Заради БРЕКЗИТ ще има редукция на средствата за селското стопанство, но според мен, ако парите правилно се насочат към дейности, които носят по-висока принадена стойност, дори и да са по-малко като бюджет, ще има добър ефект.
Смятам, че схемата за единно плащане на площ трябва да остане за България, защото при сегашната структура на ползването, това е най-подходящият начин за подпомагане. От друга страна е важно да се намери правилен подход и да се подпомагат изоставащите райони. Знаете, че все още има пустеещи земи, затова е важно да възстановим тяхната функционалност и те отново да се работят. Запустелите площи заемат между 5 и 7 милиона декара, което не е малко за територията на страната.
Няма как да не мислим за напояването например, което трябваше да стартира още през 2014 година, и в същото време да искаме да развиваме земеделие. Няма как да се случи!
Затова е важно да има субсидии и за необлагодетелстваните площи, защото без това подпомагане ще се върнем 10 години назад, когато земята беше с 5 милиона декара по-малко.
Възстанови ли се търсенето на българска земя от чужди инвеститори, каквито бяха намеренията на Китай, Турция и арабските държави?
Тази тема е много голяма и дискусията по нея тепърва ще върви. Интерес към българската земя има, но всеки голям инвеститор, който дойде у нас, се сблъсква с проблема на разпокъсаността на земята. Дори и нашата асоциация с фондовете за земеделска земя не може да отговори на това търсене, защото ако се намери комасирана земя, то няма да има напояване. И затова никой няма да рискува.
По тази тема периодично се спекулира. Защото когато дойде голям инвеститор, той не търси земя под 10 хиляди декара (хиляда хектара). За да направи своята инвестиция, той е предвидил милиони евро и затова му трябва площ, която да се напоява. А знаем какво е състоянието с хидромелиорациите.
От друга страна е сложно и с комасацията по ползване, защото когато ти вземеш даден терен, но се появи друг инвеститор, тогава ще се наложи парцелите да се местят и това ще отблъсне всеки сериозен бизнесмен. В момента Законът за ползването на земеделските земи е приложим с комасацията по ползване, но той е вреден, ако трябва да мислим за реална комасация. Затова тя не може да стане изведнъж. Във Франция например, тя тече цели 50 години. А колкото повече бавим процеса, толкова повече проблеми ще имаме и в земеделието.
Как според вас трябва да бъдат ограничени злоупотребите с наемите на земя по повод скандала с присвояването на белите петна?
Законодателят много добре казва, че който регистрира фирма и няма история, не би трябвало въобще да се допуска да ползва земя, която не се знае на кой е. А пък и смятам, че трябва да се криминализират много нарушения, за да няма подобни проблеми. Включително и Търговският закон, който гласи, че когато се прехвърля фирма, парламентът отказа да има 5-годишна давност да отговаря бившият собственик. Дори да не са 5 години, да са 2 или 3 години и когато е ефективна фирмата, законодателят трябва да го реши много лесно с две-три стъпки. Смятам, че с новия Кодекс за земята това може да бъде регламентирано, както и проблемът с идеалните части и редица други пропуски, които допускат подобни измами.
Всичко това води до отдръпване на инвеститорите и те не се чувстват достатъчно добре защитени. Затова законодателят трябва да реши този проблем.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
(Използвани са въпроси и на други медии)
