Правителството одобри промени в Кодекса на труда, с които се усъвършенства нормативната уредба за работата от разстояние (или „хоум офис”), като се поделя отговорността на работодателите при изплащане на трудовите възнаграждения на работници и служители при веригите от подизпълнители. Измененията осигуряват по-голяма гъвкавост и сигурност за работещи и работодатели, включително по отношение на организацията на здравословните и безопасните условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време.
Подготовката и приемането на проекта за промени в Кодекса на труда е в изпълнение на предвидената мярка в Националния план за възстановяване и устойчивост.
Когато се извършва работа от разстояние като допълнение към минималните изисквания в трудовия договор се предвижда да се включи и изричното уговарянето за местоположението на работата от разстояние. По този начин се създава сигурност в отношенията между работника и работодателя, тъй като нито една от страните няма да има право едностранно да го променя. От своя страна работодателят ще има възможност да предприема мерки, за да гарантира безопасни и здравословни условия на труда и да осъществява контрол при изпълнението на работата.
При използване на системи за алгоритмично управление и изкуствен интелект работодателят ще има задължение да предоставя на работника информация за данните, които се събират и обработват във връзка с работата. Служителят ще има право да поиска преразглеждане от работодателя или от определено длъжностно лице на автоматизираните решения, взети от системата за алгоритмично управление, които засягат правата му.
С цел да се осигури по добър баланс между личния и професионалния живот на работещите от разстояние с проекта за промени в Кодекса на труда се регламентира т. нар. „право на изключване“ - правото на работника или служителя да не отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка.
Новите разпоредби осигуряват равнопоставеност на правата на всички работници и служители при веригите от подизпълнители за гарантиране на изплащането на техните трудови възнаграждения. При неплатени заплати те ще имат право да заведат иск срещу изпълнителя, на когото техният работодател е пряк подизпълнител. По този начин се предоставя допълнителна закрила на работниците и се минимизират предпоставките за неизплащане на техните трудови възнаграждения в случаите на неуредени търговски взаимоотношения при веригите от подизпълнители.
