Миналата седмица селекционери от Института по растителни генетични ресурси „К. Малков” в Садово представиха пред фермери от региона посеви от 15 сорта пшеница, ечемик, овес и фуражен грах. Целта на открития ден е земеделците на място да се убедят в качествата на новите селекции, които са адаптивни към новите климатични промени. Синор.БГ потърси за коментар Людмил Работов, който неотдавна беше избран и за председател на пловдивската организация на асоциацията на зърнопроизводителите.
Земеделецът обработва 8 хиляди декара земя край Раковски, в землището на село Борец в община Брезово.
Господин Работов, какви са впечатленията ви от новите сортове зърнени култури на института в Садово?
Наблюдавам отдавна развитието на българската селекция, защото има много добри сортове, приспособими за нашите условия.
За трета година посещавам дните на отворените врати, организирани от института и съм доволен от това, което ни се предлага. Всичко започна от промените в климата, които предизвикаха необходимостта от употребата на нови сортове. Учените от садовския институт имат традиции в това отношение и което е най-важно, представят сортове, адаптивни за условията в нашия регион.
Какъв проблем се появи при вас, за да търсите предложенията на селекционерите от Садово?
През последните години в Южна България през юни се появява суховей, който влияе изключително зле на развитието на посевите в този етап от тяхното развитие. Наглед пшеницата изглежда силна, радваш й се, че е хубава, но в един момент само за 10 дни тя направо се стопява. Суховеят я изгаря и не може да изхрани зърното. Всичко това рефлектира върху добива.
От колко години се появи този проблем?
За щастие, не всяка година се проявява, но зачести през последните 7-8 години. Именно затова се насочих и към българските сортове, защото има ранни селекции, които са направени специално за фермерите от южната част на страната.
В това отношение Садово има широка гама от великолепно представящи се сортове.
Какви култури отглеждате и какви са очакванията ви за реколтата?
Правя сеитбооборот на основните култури - пшеница, ечемик, слънчоглед и рапица.
Тази година заради топлата зима очаквахме по-ранна жътва, но времето пак ни изненада. Последните валежи като че ли промениха ситуацията и не съм убеден, че пшеницата ще узрее по-рано от обичайното.
Колкото до моята прогноза, смятам, че в нашия регион има потенциал за добра реколта. Колеги, които са успели навреме да третират с фунгициди, за да подтиснат патогените на жълтата ръжда, ще имат доста прилични добиви. Всичко зависи от технологията, затова очакваме добра реколта.
По отношение на екологизирането на земеделието какви култури бяха засети във вашия регион миналата година?
Освен угарите, оставени от повечето колеги, протеиновите култури също привлякоха вниманието на мнозина, още повече, че там и субсидиите са по-високи.
Основно се сееше люцерна, а също и някои смески като фий плюс житна култура по избор.
Хубавото е, че имаше пазар за люцерната и хората успяха да спечелят от тази култура.
Няколко фуражни предприятия в региона изкупуваха люцерната средно по 200 лева на тон и фермерите са доволни. Тази цена беше за качествена продукция с висок протеин и оптимална влага.
С падането на цените на зърнените култури смятате ли, че българските фермери ще се ориентират към друг вид земеделие?
Няма как да стане промяна по простата причина, че на този етап не виждам пазар за другите култури.
Единствените котирани стоки остават маслодайните и зърнените култури. Останалите като ръж, овес или протеинови култури имат приложение в животновъдството, но в България този сектор е в криза повече от 15 години. Съществуващите ферми са малко и затова няма търсене на фуражи.
Големите ферми също станаха независими, като затвориха цикъла на производство и сами си произвеждат фуража. Затова няма как ние да влезем на техния пазар и да се откажем от зърното.
Именно поради тази причина не вярвам в скоро време да има намаление в отглеждането на маслодайни и зърнени култури.
Какви са личните ви прогнози за цените на пшеницата това лято?
Напоследък като наблюдавам търговията по пристанищата, усеща се някакво раздвижване.
Има сделки със зърно от старата реколта на цени на пристанищата около 270-280 лв. за тон пшеница. Да се надяваме, че цените ще бъдат близки до миналогодишните.
А при слънчогледа какви са очакванията ви?
Хубавата новина е, че при слънчогледа има търсене и то се дължи на инвестициите в преработката на слънчоглед, които бяха направени през последните години.
Само в Южна България бяха създадени няколко фабрики за белене и преработка на слънчоглед, който се изнася. Затова и изкупната цена при тази култура се запази, нямаше го този ценови срив като при пшеницата.
Лично аз съм доволен, защото миналата година предадох цялата си продукция. Работя със „Садина 99” и „Садина плант”, които направиха нова фабрика и нови силози.
Сътрудничеството е успешно с всички колеги и това ни стимулира да отглеждаме тази култура.
Пазарът на рапицата също е уреден. Имаме договори с няколко големи износители, с които поддържаме добро сътрудничество и реализацията на продукцията става навреме.
Как вървят плащанията на субсидиите от кампания 2015 г.?
Лично аз получих всичките си субсидии, тъй като нямах проблеми при заявяването.
До асоциацията обаче бяха подадени сигнали от колеги, при които има неточности при заявяването и при тях проверките все още вървят.
Според мен е важно фонд „Земеделие” да прави точни анализи за това какъв процент от стопанството заемат зелените плащания, защото именно там са се получили някои от проблемите.
По мярка 10 за агроекология също още не са получени средствата, тъй като там пък допустимият слой дълго време не беше готов.
Имате ли някаква препоръка в това отношение към администрацията?
Очакваме администрацията от фонда и министерството да променят организацията си, така че да разчитаме на еднократно превеждане на директните плащания, както беше по-рано в края на януари.
Тази година имахме доста главоболия с тази разпокъсаност в плащанията. За нас е много важно да си направим разчетите за оборотни сердства предварително, защото често сме обвързани с банките и търговците на консумативи.
С тези разпокъсани разсрочени плащания, които тази пролет ги направиха от фонда, на практика се наруши балансът между бизнеса, банките и търговците на семена, торове и препарати. Затова се надяваме по-скоро се реши този проблем.
Знаем, че това се дължи на удължените срокове по подаването на заявленията за директните плащания през 2015 г. За следващата година ни обещаха, че няма да има подобни забавяния на плащанията. Да се надяваме, че наистина ще спазят обещанието си.
Интервюто взе:
Екатерина Стоилова
