Пълна бутофия ще се окажат поредните промени в Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, която Министерството на здравеопазването подготвя с цел защита на българските млекопроизводители. Само преди дни министърът на земеделието Десислава Танева обяви пред браншовите съюзи от животновъдството, че с промени в законодателството се въвежда отличителен знак, който да насочва потребителите да купуват млечни и месни продукти или консерви, произведени от български суровини. Решено е върху етикетите да бъде поставен българският трикольор, така че страната да се нареди сред останалите европейски държави, въвели защита на родното производство чрез вътрешното си законодателство.
Добрите намерения са факт, само че реализацията им изненадва с противоречивите си клаузи, коментираха хора от бранша. Повод за това са предложените промени, качени за обсъждане на интернет страницата на здравното министерство, които по никакъв начин не отличават родните продукти от тези, в които се влага палмово или друг вид растително масло.
И това се вижда много ясно от предложените в член 5 от наредбата промени.
Според новия член 5а. „храните, които са получени при първично производство, могат да бъдат обозначени с думите „Произведено от български суровини“, когато суровината е добита изцяло на територията на Република България, в това число и от лов на диви животни или от отглеждането им във ферми за дивеч.” Подробно е описано също, че ако храните не са получени при първично производство, могат да бъдат обозначени с думите „Произведено от български суровини“, когато най-малко 75 % от суровините и добавките от цялото количество, използвани за тяхното производство, са добити на територията на България и на всички етапи на производствения процес се осъществяват на територията на страната.
Дотук няма противоречие с намерението, оповестено от администрацията, че тези текстове ще защитават българските фермери.
Тук обаче се явява нов член 5б, в който освен терминът „Произведено от български суровини“ се появява нов, който се отнася за храни, „Произведени в Република България“. Според наредбата това са всички храни, които се произвежда в България, независимо от произхода на използваните суровини. Така под един и същ знаменател се поставят и храните с палмово масло и сухо мляко, което абсолютно обезсмисля първоначалната идея да има защита само на млечните продукти.
И това личи от следващия текст наредбата член 5в. (1), според който „обозначенията по чл. 5а и чл. 5б (т.е. трикольорът или картата на България) могат да бъдат поставени върху етикета и на двата вида храни, така че да са лесно видими и четливи”. Поне за кумова срама да бяха сложили това изискване само след член 5а.
Обозначенията могат да бъдат изразени с думи, чрез географска карта или друг символ и да се поставят само върху храни, които отговарят на изискванията на тази наредба.
За да няма съмнения, Синор.БГ публикува текстовете на наредбата.
§ 2. Създават се чл. 5а-5в:
„Чл. 5а. (1) Храните, които са получени при първично производство, могат да бъдат обозначени с думите „Произведено от български суровини“, когато суровината е добита изцяло на територията на Република България, в това число и от лов на диви животни или от отглеждането им във ферми за дивеч.
(2) Храните, които не са получени при първично производство, могат да
бъдат обозначени с думите „Произведено от български суровини“, когато:
1. най-малко 75 % от суровините и добавките от цялото количество, използвани за тяхното производство, са добити на територията на Република България и
2. всички етапи на производствения процес се осъществяват на територията на Република България.
Чл. 5б. Дадена храна може да бъде обозначена с думите „Произведена в Република България“, ако всички етапи от производствения й процес се осъществяват в Република България, независимо от произхода на използваните суровини.
Чл. 5в. (1) Обозначенията по чл. 5а и чл. 5б могат да бъдат поставени върху етикета на храната, върху нейната опаковка или на друго място, така че да са лесно видими и четливи.
(2) Обозначенията по ал. 1 могат да бъдат изразени с думи, чрез географска карта или друг символ и да се поставят само върху храни, които отговарят на изискванията на тази наредба.“
След срещата си с ръководството на министерството на земеделието на 22 март повечето животновъди се отказаха да стачкуват, защото получиха уверението, че се въвеждат защитни механизми срещу ниските изкупни цени на млякото и диктата на мандрите. Тук не поставяме под един знаменател всички мандри, защото и в бранша всеки знае кои предприятия правят сирене и кашкавал от растителни масла и кои купуват българско мляко.
Въпрос на доверие, правила и контрол е дали тези мандри ще престанат да купуват евтините палмови масла.
Иначе и потребители, и животновъди ще останат излъгани. Както го показва наредбата.
