По-продължителните периоди на суша и прекомерните горещини са отнели средно между 9 и 10 процента от зърнените реколти в света през последните 50 години, като влиянието им нараства от средата на 80-те години на XX век. Това сочи изследване, публикувано в списание „Нейчър” и цитирано от Ройтерс. От 1985 г. в сушави години производството на зърно е намалявало средно с 13,7% при едва 6,7% при същите условия преди това. Но макар щетите за зърнената реколта от сушите и прекомерните горещини да са значителни, ефектът е бил винаги краткосрочен и производството се е възстановявало и е продължавало да се увеличава след неблагоприятните климатични явления, изтъкват авторите на документа.
Изследването е обхванало въздействието на около 2 800 природни бедствия върху 16 зърнени култури в 177 държави между 1964 и 2007 г. Забележимата тенденция може да се дължи на произволно съчетание от по-силни засушавания (макар че интерпретирането на данните все още поражда спорове дали те са факт), нараснала уязвимост към суши и подобреното отразяване на този тип природни явления, посочват изследователите. Те добавят, че световната система за производство на зърно трябва спешно да се приспособи към крайностите на променящия се климат. Анализът обаче не обхваща въздействието върху посевите на наводненията и силните студове. В него се уточнява, че засушаванията, които могат да продължат няколко години, нанасят повече щети по отношение на намаляване на реколтата или пълното й унищожаване в определени райони, докато прекомерните горещини се отразяват само върху добивите.
„Нашите данни могат да помогнат за определяне на приоритетите в земеделието и на усилията за приспособяване, за да могат да бъдат по-добре защитени стопанските системи и населението, което зависи от тях”, заяви Навин Раманкути, професор по световна продоволствена сигурност и устойчивост в университета на канадската провинция Британска Колумбия и един от авторите на документа.
Освен това от изследването става ясно, че производството е понасяло по-силен удар от природните катаклизми в технически напредналите селскостопански системи в Северна Америка, Европа, Австралия и Азия, където загубите са достигали средно 20% - двойно повече, отколкото в развиващите се страни (12% в Азия и 9% в Африка, като в Латинска Америка и Карибския басейн не е отчетен значим ефект върху реколтата).
Авторите посочват, че това би могло да се обясни с различните подходи в големите и малките земеделски стопанства.
„В житниците на Северна Америка например културите и методите на отглеждане са доста еднотипни на огромни площи, така че ако сушата успее да унищожи посевите, явлението е масово. В голяма част от развиващите се страни обаче засетите площи представляват мозайка от малки ниви с разнообразни култури. Ако се случи сухо време, някои от тези култури може да бъдат унищожени, но останалите оцеляват”, заяви Кори Леск, наскоро завършил университета „МакГил”. Тъй като препитанието на фермерите в богатите държави рядко зависи от реколтата и те могат да застраховат посевите си срещу лошото време, вероятно най-добрата стратегия за тях е по-скоро да работят за повишаване на добивите, отколкото за понижаване на риска от щети от природни явления, посочват авторите на изследването.
