Десет дни преди 22 март, когато се отбелязва Световният ден на водата, представители на науката организират дискусионен клуб на тема “Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?”. Лектори са двамата учени - проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов. Събитието ще се проведе на 12 март 2024 г. – вторник, от 10 часа в пресклуб SOHO и на него ще бъде представен анализ и данни за състоянието на водните ресурси в България плюс потенцалните рискове и предизвикателства, свързани с климатичните промени.
България разполага със значително количество пресноводни ресурси – годишно около 102 млрд кубически метра. Тази стойност обаче е донякъде заблуждаваща, тъй като около 75% от нея идва от река Дунав, а дунавските води са с транзитен характер и не са пълноценен ресурс, понеже трудно могат да се използват за питейни цели.
Затова и България разчита почти изцяло на оставащите 25% пресноводни ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение. Въпреки че при настоящите условия този ресурс е достатъчен да задоволи потребностите в по-голямата част от страната, при неблагоприятни климатични условия може да възникне временен недостиг на вода, особено в Източна България, където валежите са по-малко, а изпарението – значително.
От друга страна, климатът в България става все по-сух. В Средиземноморския район, в чиито граници попада и България, бързото намаляване на почвената влага е безпрецедентно през последните 250 години, а засушаването доближава екстремни за последното хилядолетие стойности. При сценарии със средни или високи емисии вероятността от екстремни засушавания в района се увеличава с 200–300%.
Прогнозите очертават тенденция за продължаващо затопляне, в съчетание с известно намаляване на валежите на нашата територия. Дори и при непроменени валежни количества водният запас все повече ще спада. Съотношението между валежи и изпарение ще се променя в неблагоприятна посока. Поради това се очертава риск от воден дефицит, особено в уязвимите райони. Всичко това налага от сега да се мисли за по-рационално управление и използване на ресурсите, както и за подходящи технологични решения в тази насока.
На събитието проф. Гачев и д-р Симеонов ще отговорят на следните въпроси:
* Какво е значението на водата като ресурс и задава ли се световна водна криза? Какво е “Денят 0”, когато питейната вода свърши и какво можем да научим от него?
* Какво е състоянието на водните ресурси в България? Каква е истината – действително ли страната ни е богата на водни ресурси, така както сме учили в училище?
* Как се променят климатичните фактори и как влияят на водните ресурси в България?
* Какво да очакваме в близко и далечно бъдеще – каква е връзката между климатичните промени и екстремните явления, като суши, наводнения, градушки?
* Какви биха били последствията за природата, хората и икономиката?
* Време ли е да започнем да пазим водите и какви са потенциалните решения и мерки, които следва да бъдат предприети?
Емил Гачев е част от авторския екип на Климатека и професор в секция "Води" на Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, като работи и в департамент „География“ към НИГГГ- БАН. Получава докторска степен по специалност “Ландшафтознание” през 2005 г. от ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с изследвания в областта на хидрологията, геоморфологията и климатичните промени.
Валентин Симеонов е автор в Климатека. Получава докторска степен по специалност “Квантова електроника” от Физическия факултет на СУ “Климент Охридски”. От 1980 до 1995 г. е научен сътрудник в Института по електроника в БАН, а от 1995 г. работи във Федералния институт за технологии, в Лозана, Швейцария – по разработване и използване оптични методи за измерване на замърсяването на въздуха и изследване на химични и физични процеси в атмосферата, включително свързани с климатичните промени.
