Както е известно, салатното цвекло се използва при приготвянето на супи, салати, за консервиране и в изсушено състояние. Това е двугодишно растение, разпространено във всички европейски страни. У нас също се отглежда навсякъде, макар и с не толкова голямо стопанско значение. А това не е оправдано, тъй като червеното цвекло е много полезно - съдържа много и лесно усвояеми от организма белтъчини, органични вещества, витамините А и С, минерални соли, захари, микроелементи, пентозани, киселини и е с голяма диетична стойност. Ядливи са и листата, които съдържат същите хранителни вещества, но доста повече витамини.
Салатното червено цвекло, както и другите цвекла (захарно и кръмно) отива на различни почви, но все пак се чувства най-добре в богати, наносни, рохкави и свежи почви, без излишък на влага. При ранно отглеждане предпочита топлите глинесто-песъчливи почви, тъй като при него ранозрелостта е по-важна от общия добив. Салатното цвекло за късно производство за есенния и зимния пазар, което е и главната градинарска практика у нас, обича дълбоките и свежи наносни почви по долините на реките. Добре е мястото да бъде изложено на слънце, което помага за интензивното пигментиране на кореноплодите.
Подготовката на почвата трябва да бъде грижлива, каквато е при всички кореноплодни. Мястото трябва да бъде добре разорано, рохкаво и изравнено, за да се получи качествено цвекло, развитието трябва да бъде бързо и непрекъснато, като през всички стадии растението има на разположение необходимите хранителни вещества (азот, фосфор и калий). На песъчливи и глинесто-песъчливи почви оборският тор е необходим за образуването на хумусна основа, а на по-тежките почви той подобрява структурата.
Най-добре е при градинското цвекло да се тори предшественикът, или пък оборският тор да се заоре още през есента. Най-добър резултат дава комбинираното торене с употребата на оборски тор и минерални торове. Към 4-5 тона на декар оборски тор е добре да се прибавят суперфосфат, калиева сол, които се разпръскват при пролетната подготовка на почвата. Азотният тор се дава като подхранване на 2-3 пъти - при разсаждането, след прореждането и при покриването на междуредията от растенията. Дозите са: азот - 6 кг, фосфор - 9 кг, и калий - 6 кг в чисто вещество.
„Цвеклото не обича киселите почви. Затова при почвена киселинност повече от рН 6 е добре азотът да се даде под формата на варова селитра. Отглеждането на салатното червено цвекло става чрез засяване на семената направо на постоянно място. Може да се отглежда и чрез предварително производство на разсад в студени лехи, без пикиране, а при ранно производство разсадът може да бъде произведен в полутопли парници и да бъде пикиран. У нас е възприета практиката за отглеждането на салатно цвекло от семе.
Обработката на почвата започва с есенна дълбока оран. Напролет мястото се култивира и бранува, а при силно уплътняване се преорава и после се бранува. Сеитбата се извършва през втората половина на март и началото на април с редосеялка на равна повърхност. Отглежда се на двуредни ленти при разстояния 50х20 см. За декар са необходими 1,6-2 кг семе, което се заравя на дълбочина 2,5-4 см в зависимост от вида на почвата и времето за сеитба. При по-леки и песъчливи почви и по-ранна сеитба семената се засяват по-плитко.
Грижите по време на вегетацията се състоят в прореждане, окопаване, подхранване, поливане и борба с болестите и неприятелите. Прореждането се извършва веднага щом растенията образуват по два същински листа. Първото окопаване се прави веднага щом се очертаят редовете, а в някои случаи (при суха пролет) дори и преди тяхното очертаване (сляпа копан). То се прави много плитко, за да се отстранят плевелите и да се разруши почвената кора. Извършва се с култиватор, а в защитната зона около растенията - на ръка. Следващата копан вече се извършва на по-голяма дълбочина. Общият брой на окопаванията са 3-5 съобразно с развитието на плевелите и уплътняването на почвата.
При нашите климатични условия салатното цвекло може да се отглежда и без напояване, като се засява на подходящи площи и редовно се окопава. Но, разбира се, по-добре е да се отглежда при напояване, за да се получат по-високи и по-сигурни добиви. При директно засяване на семената продукцията се прибира преди настъпването на студовете и преди изваждането на морковите, целината и другите кореноплодни зеленчуци. Вади се ръчно или с цвеклоподемник, нож скоба и други. От декар се получават по 2000-3000 кг.
