В края на миналата седмица семейната ферма на Борислав Горанов от Кнежа за втори път стана домакин на демонстрация на соеви насаждения, където земеделски производители от България и някои от Придунавските европейски държави се запознаха с развитието на тази култура. Тази пролет на опитното поле стопаните отглеждат 41 сорта, представени от 7 компании. Своеобразният Ден на соята се провежда съвместно с европейската асоциация „ Дунавска соя" и Института за агростратегии и иновации, като основна цел е да се популяризира производството на тази изключително полезна протеинова култура, чието търсене все повече расте.
Самията Борислав Горанов заедно със съпругата му Милена, които са агрономи, са сред малцината български производители, които след 1990 г. продължиха да отглеждат соя. От 23 години те неизменно сеят соя, затова и участието им в проекта се получи естествено, заяви председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова.
Пред Farmer.bg Борислав Горанов представи опита си и очерта стратегията при отглеждането на тази култура, на фона на европейското подпомагане по линия на зелените плащания.
Г-н Горанов, как се включихте към платформата на Дунавска соя и каква е целта на тези демонстрации?
- Инициативата за демонтрационната платформа дойде от нас и Института за агростратегии и иновации, чрез който осъществихме партньорство и с европейската асоциация „ Дунавска соя". Миналата година пробно събрахме основно наши приятели фермери. Всички те се интересуваха от производството на соя, но поради това, че тя беше забравена за нашите условия култура, те имаха нужда да споделим своя опит. Все пак, за нас производството започна още през 1992 година.
Ефектът от тази среща беше поразителен, защото колегите възприеха съветите ни и който спази дадените указания в агротехниката, получи добри добиви.
Колегите останаха доволни и тази година се повтори същото. Тези, които бяха обучени как да сеят, с какво да пръскат, как да торят и какви бактерии да сложат, останаха доволни.
Колкото до нашата демонстрационна платформа, тази година ние представяме посевите от 41 сорта соя, предлагани от 7 от най-известните компании за продажба на семена в страната. Интересът е изключитгелно голям, защото експерти на тези компании на място представиха ефекта от прилагането не само на семената, но и на препаратите за растителна защита.
С кои компании основно работите?
- Мога да кажа, че с почти всички. От години развиваме бизнес с едни от най-известните компании в областта на растителната защита като „БАСФ", „Адама", „Байер" и др. В областта на соята БАСФ има изключително полезни продукти. Ще спомена „Стомп Нов", „Спректрум", „Базагран" и най-новият препарат „Корум".
За разлика от преди, когато нямаше много препарати за соя, сега има голям избор. Неслучайно правим тази демонстрация на нашето поле, за за покажем колко чисто може да бъде то и как може посевите да бъдат опазени от плевели и неприятели.
Върху колко декара отглеждате соята и какви са достижимите добиви?
- Последните пет години сеем между 500 и 700 дка. Основно работим с опитната станция по соята в Павликени, откъдето купуваме сорта Сребрина. Това, което изненада европейците, е, че никога не поливаме насажденията.
Соята е позната като една от сухоустойчивити култури. Неслучайно я отглеждам толково много години. Ако трябва да напоявам соята, ще предпочета да сея царевица, която е по-рентабилна като култура. Затова и на всички сухи площи ще продължа с нея, защото е най-подходящата култура.
Колкото до добивите, през различните години количествата се движат средно между 100 и 300 килограма от декар.
На този етап нямаме намерение да увеличаваме площите, защото те са напълно достатъчни да покрием изискването за декари като екологично насочени площи.
Общо отглеждаме 10 хил. дка житни култури. На този фон 600 дка със соя е нормално.
За протеиновите култури тази година ще се отпускат евросубсидии. Знаете ли приблизителният им размер?
- По линия на обвързаната подкрепа като протеинови култури очакваме да получим около 28 лв. на декар. Някои колеги избраха вместо соя да отглеждат други бобови култури, които също са азотофиксиращи и обогатяват почвите. Тези култури се признават и като екологично насочени площи, които задължително се оставят като 5% от общо обработваемата земя.
При екологично насочените площи зелената субсидия е 16 лв. на декар.
За тези 23 години как реализирахте продукцията си и имаше ли пазар?
- Досега не съм имал проблеми, защото соята в България беше дефицитна култура. Примерно, миналата година в страната бяха отчетени 3 хиляди декара, от които моята съставляваше една четвърт от - засяхме 700 дка.
Имало е години, в които само аз отглеждах единствените големи количества за пазара.
Вероятно 2015 г. за нас ще бъде първата, в която ще имаме проблем с реализацията. Знаете, че тази година заради зелените плащания в страната бяха засети 350 хиляди декара само със соя. Дори тук около Кнежа много колеги опитаха с тази култура.
При тази конкуренция какви са ви притесненията за реализацията на соята?
- В България няма завод, който да преработва соев шрот. По принцип всяка рафинерия за преработка на слънчоглед може да го прави, но те не искат да замърсяват съоръженията си. Причината за това е, че досега фермерите не осигуряваха необходимите количества соя за преработка, затова и нямаме пазар в страната.
Тази година имаше желание от страна на „Олива" – Кнежа да преработват нашата соя, но на този етап ние не знаем какво ще бъде протеиновото съдържание на продукцията, за да сключим договори.
Именно затова и повечето колеги очакват да реализират продукцията си в Румъния, където има мощности.
Сигурно говорите за заводите на световно известната компания Бунге (BUNGE). Преговаряте ли с тях?
- По време на Деня на соята наш гост беше и представител на Бунге за Румъния, с когото разговаряхме. Основното тяхно изискване е соята да има протеин от 33%, за да я изкупят.
За нас това е силно притеснително, защото не знаем дали ще постигнем този показател. Миналата година продукцията ни беше с протеин от 28%.
Затова и тази година се опитваме да открием причината за постигане на по-висока концентрираност на протеина. Дали става въпрос за определен сорт сорт соя или за начините на торене.
Ако можеха от Бунге да ни кажат, щяхме да сеем това, което те ни препоръчват. Смятам, че ще установим причината и за следващата година вече ще знаем.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
