След института в Кюстендил и Институтът по царевицата в Кнежа отбеляза 95 години от своето създаване, което е признание за огромния опит, натрупан от селекционерите за близо един век. Празничната сесия за юбилея бе подготвена от организационен комитет, координиран от проф. д-р инж. Мартин Банов - председател на Селскостопанска академия (ССА) и директоро на института в Кнежа доц. д-р Наталия Петровска. В тържествената церемония участваха още китайският професор Сиджа Сонг и на проф. Йордан Цветков от Академията на селскостопанските науки в град Харбин, провинция Хейлундзян, с който селекционерите от Кнежа поддържат сътрудничество за обмен на научни постижения в областта на селекцията на царевицата.
От страна на бизнеса в тържеството участваха още зам. председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Мариела Йорданова и председателят на Национална Асоциация на земеделските производители в България Венцислав Върбанов.
На празника дойдоха и много земеделски производители, хора от агробизнеса, бивши и настоящи научни работници и служители на института. Юбилея уважиха и колегите им от принадлежащите към структурата на ССА Агробиоинститут - София, Институтите по Земеделие в Кюстендил, в Карнобат, по Земеделие и Семезнание „Образцов Чифлик“ в Русе, от Института за Растителни Генетични Ресурси в Садово, Института по Животновъдство в Костинброд, Института по Планинско Животновъдство и Земеделие – Троян, Института по Фуражни Култури – Плевен, Добруджанския Земеделски Институт в Генерал Тошево и Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията – София.
Да се направи от Кнежа голям просветен център на земеделеца в цяла Дунавска България е бил мотивът за създаването на института през 1924 г., като още тогава в село Кнежа е създадено и опитно поле. Основополагащият документ гласи, че „село Кнежа ще има земеделско училище, опитно поле и семепроизводно стопанство. Опитно поле ще облагороди семената на сеющите култури и ще създаде нови такива“. С него се поставя и амбициозното начало на Института по царевицата в град Кнежа, който вече 95 години изпълнява ролята на единствен в страната проспериращ научноизследователски център, специализиран за царевица.
Директорът на ИЦ – Кнежа доц. Наталия Петровска акцентира върху програмните ангажименти и осъзната отговорност на ръководения от нея единствен институт, специализиран в селекцията на най-важната зърнено-фуражна култура в България. Според нея земеделската практика изисква високопродуктивни сортове, устойчиви на неблагоприятни и най-вече на променливи, агроклиматични условия. В тази посока тя подчерта, че водещи са селекцията и възможностите й за създаване на генотипове, адаптирани към конкретни климатични условия. За да бъде повишена адаптивната способност на тези сортове и хибриди, селекцията трябва да има регионален характер и екологична насоченост. „Институтът по царевицата -Кнежа е готов да отговори на тези предизвикателства и да върне българската селекция по нашите земи“, увери доц. Петровска.
Ако до 2000 г. Институтът е работел върху създаване на късни хибриди царевица, днес учените му селектират хибриди в ранната и средно ранната група. Съвременните им отговори на нуждите за успешна земеделска практика са 7-те хибрида в групи 300 и 400 по ФАО. Два от тях са удостоени със златен плакет в категорията иновативни продукти. Портфолиото на Института допълват 3 нови хибридни групи в група 500 по ФАО, които са подходящи за силаж. В ИЦ - Кнежа са създадени над 100 хибрида. Някои от тях вече са отпаднали. На ход обаче са други с доказани качества, ефективност и присъствие в полетата на голям брой земеделски производители.
В съвременната история на Селскостопанска академия ИЦ в Кнежа, който е част от структурата й, се вписва като поддържащ растителен генофонд работна колекция. Богатството й се състои от 2 246 броя образци, наши и чужди самоопрашени линии, сортове и синтетични популации, от които 1700 - самоопрашени линии, 182 - местни материали и 364 синтетични популации. С поддържани сертификати са 27 броя от хибридите на ИЦ-Кнежа.
Плакет и дипломи в знак на благодарност и признание по време на юбилейното тържество бяха връчени на учени с цялостен принос в дейността на Института.
Посещението на демонстрационно поле, където са засети най-перспективните български хибриди, селектирани при нашите условия, срещна гостите и участниците в празника лице в лице с конвертируемите научни продукти на Института. Днес той стопанисва 2 400 дка земя. Оказва се обаче, че тя е крайно недостатъчна, за да може да произведе увеличаващите се количества на поръчани от клиентите му семена. Затова прибягва и до възлагателни договори и прави изнесено семепроизводство.
