За втора поредна година в Кнежа се проведе Ден на соята, където фермери от България, Румъния и Молдова се събраха в стопанството на Борислав Горанов, където от 23 години се отглежда протеиновата култура. Традиционно дните се организират от семейната фирма на Горанови, Института за агростратегии и иновации, Aсоциацията „Дунавска соя“ и вносителят на препарати за растителна защита БАСФ. В демонстрациите това лято участваха над 130 експерти, гости и стопани от страната и чужбина, което е пример за добро регионално сътрудничество.
На полето фермерите видяха чудесно организирана от домакините опитна платформа, върху която се отглеждат различни сортове соя. Хората се убедиха в резултатите, постигнати със семената от Опитната станция по соята в Павликени, с която Горанови работят от години. Представени бяха и различното развитие на посевите, третирани с отделни препарати.
В диалог с експертите фермерите установиха как се отглежда соя при неполивни условия, както и кои са подходящите сортове соя за Северна България.
Непосредствено след демонстрациите беше проведен семинар с основни лектори Драгош Дима, регионален представител на Aсоциацията „Дунавска соя“, доц. д-р Георги Георгиев от Опитната странция в Павликени, както и представители на БАСФ, „Пиргос Агро“, които представиха сортовете на института в Нови Сад, фирма „Еуралис семена“ и др.
Темата за отглеждането на соя развиха от Опитна странция Павликени, Аxreal беше презентирана като най-големият търговец във Франция, от БАСФ представиха „Класиката и новото в растителната защита за соя“, от „Адама“ наблегнаха на борбрата с плевелите и представиха различните си хербициди, от „Тимак Агро“ пък обясниха как трябва да се тори и кои торове са най-подходящи за различните видове почва.
От румънския клон на „Бунге“, който е лидер в производството на бутилирани масла, представиха дейността, свързана с изкупуването и преработката на соя и маслодайни култури.
Последни се представиха сертификаторите от СЖС България, които предоставят и възможност за сертификация по стандарта за Дунавска соя.
Милена Горанова от „ПРИС Горанов“ показа на огромната аудитория как са засяли посевите със соята поетапно, обясни как е протекла сеитбата, торенето, сподели за трудностите, които са срещнали поради голямото затопляне, показа снимки на поникването, на растежа, на приложената растителна защита, на първите покълнали семена, на азотофиксацията.
Драгош Дима разви подробно своята теза, че в 28-те държави- членки на ЕС производството на соя е незначително в сравнение с това на други маслодайни култури; площите със соя съставляват 4% от площта и производството на маслодайни култури, като голяма част от продукцията се състои от рапица и слънчоглед, каза още Дима.
Отглежданата в ЕС соя съставлява по-малко от 10% от тази, която се потребява, а повече от 75% от соевия шрот за фуражи се внася.
Около 75 % от вноса е ГМО-соя. Докато повечето не-ГМО соеви продукти традиционно се доставят от Бразилия, пазарният дял на соев шрот, свободен от ГМО, в ЕС се променя.
Вносът на соя остава стабилeн през последните няколко години, но преработвателите от ЕС, които търсят соев протеин, все повече предпочитат да внасят шрот вместо соя на зърна, така че европейският капацитет за преработка на рапица и слънчоглед се разширява, докато капацитетът за преработка за соя остава в застой.
Бразилската соя продължава да доминира с около половината от всички доставки. Украйна и Парагвай постепенно увеличават пазарния си дял. Съединените щати и Канада са водещите доставчици на соя за ЕС-28 от северното полукълбо. През 2014/15 се очаква вносът от ЕС-28 на соя да се увеличи незначително и да достигне 12,5 млн. тона, каза още Дима.
От около 5 млн. тона търсене на соя, свободна от ГМО в Европа, само 50 % (около 2.5 млн. тона) могат да бъдат осигурени от соя, отглеждана в Европа. Ако Дунавският регион (включително Украйна) се фокусира върху отглеждането на соя, в рамките на 10 години, търсенето на свободна от ГМО соя (5 млн. тона) и общо производство от 8-10 млн. тона, могат да бъдат задоволени изцяло от Европа.
От Опитна станция Павликени развиха тезата за изключителните ползи на соята като предшественик на пшеницата. Доц. д-р Георги Георгиев припомни, че добивите от тези полета са с 15-20% по-високи, а технологичните и хлебопекарни качества на зърното са по-добри, отколкото ако предишните култури са били слънчоглед, рапица или царевица вместо соя.
Соята е много ефективна за борба и с многогодишните житни и широколистни плевели. От Павликени споделиха и своя опит, цитирайки ръководство на станцията от 1939 година: „Най-доброто време за сеитба на соята при Павликенските условия е първата половина на април, когато почвата се е затоплила достатъчно, за да може да се разчита на бързо и редовно поникване. Тази сеитба носи сигурно увеличение на добивите с не по-малко от 15%. Заслужава да се отбележи, че навременната сеитба при соята е най-доброто средство за борба с бобовия /соев/ молец.“
След като изброи множество препоръки за отглеждането на соя, доц. д-р Георги Георгиев посочи, че „за нашия климат соята е крайно полезно растение, защото е много устойчива на сушата и дори през години с малко валежи дава задоволителен добив и рядко се напада от болести и неприятели. Соята не е придирчива и към почвите и дава добри добиви и на по-слаби почви. Въвеждането й в сеитбообръщението е от огромно значение за нашето земеделие, защото като бобово растение тя обогатява почвата на азот и увеличава добива от пшеницата и други зърнени, които следват след нея на същата нива.“
Соята има голям потенциал за България. Според експертите потенциалът е да се отглежда соя върху 1,2 млн.дка. Тази година бяха засети около 350 хил. дка.
Отглеждането на соя на Балканския полуостров има над 100- годишна история – институтът в Павликени е пример за това. Тук соя е отглеждана образно казано, когато американците още не са били научили за нейното съществуване, завърши доц. Георгиев.
“Пиргос арго“ беше представен от Димитър Милев – представител на института „Нови Сад“ в България. Този институт е 2-ри по големина държавен институт в Европа. Институтът има 45 процента пазарен дял от всички семена, засети в България. Експертът препоръча да не се сее без азотофиксираща бактерия – акумулира 6-7 кг активно вещество, което прави икономии в торенето за следващата година и прави соята идеален предшественик на пшеницата.
Стоян Милев – регионален търговски мениджър на „Еуралис“ за Северна България каза, че в Европа има 1 милион хектара семена на фирмата, като препоръча да се ползват сертифицирани семена, защото при тях има 85% кълняемост.
Семената на соята са много крехки и чувствителни и лесно се нараняват при жътва, сеитба и складиране, затова трябва да се внимава с работата със соеви семена. Сортовете на Еуралис са адапатирани за всички региони на страната, претърпели са 3-4 години изпитване в различни райони на България, имат високи нива на протеин и висока производителност. Тази година от Еуралис предлагат 4 сорта соеви семена.
Фабиан Ренку представи дейността на Аxreal, най-големият търговец във Франция. Компанията обслужва 13 000 фермера. Axereal е важен участник в зърнопроизводството на Централна Европа, изкупува 350 000 тона зърнени и маслодайни култури, продава семена, предлага складове за съхранение.
Аксереал Франция е член на асоциация Дунавска соя заедно с всичките си клонове, каза още Ренку.
Николай Николов от БАСФ направи презентация на тема „Класиката и новото в Растителната защита за соя“.
Той представи БАСФ като международен партньор на „Дунавска соя“, както и пълното портфолио за растителна защита на компанията за отглеждането на соя.
„Освен класическите и познати решения при соята, основен фокус на БАСФ бе най-новото, което предлагаме на пазара и с какво то надгражда познатите досега решения. Затова се спряхме подробно на предимствата на иновативния широкоспектърен хербицид Корум, най-новия инсектицид Магеос, както и на инокуланта за соя – ХайСтик Соя, на който залагат земеделците, които се стремят към по-високи добиви!“ заяви Николай Николов, регионален търговски мениджър на БАСФ. Той поясни ощеу че целта на компанията в това професионално мероприятие е да покажат натрупаното от други държави ноу-хау за икономически ефективното отглеждане на соя през призмата на качествената растителна защита!“
Илия Славов от „Адама“ разказа за борбата с плевелите при тази култура. Подчерта важността на ротацията. Разказа кои са основните икономически плевели при соята и кои активни вещества на хербициди предлага Адама – Пендиган нов (пендиметалин) – начален чист старт на културата. Афалон – (линурон), Леопард, Ажил- успешно се борят с житни плевели и др. проблеми. Славов представи фазите в развитието на соята и как да използваме препаратите на Адама, като наблегна на факта, че компанията решава огромен проблем – плевелите в соята, които силно компрометират добива.
Йордан Златев, продуктов специалист от „Тимак Агро“, експерт в торовете, каза, че можем да имаме оптимално хранене на соя с продуктите на Тимак Агро България. Златев даде и съвет за взимането на почвени проби – избирането на правилен почвен тип може да донесе много добри резултати, естествено с последващо торене. За да бъде един тор ефективен – трябва да знаем, че торовете не се усвояват 100%. При азота – 50%, фосфора – 20%, калий – до 30 %.
От „Тимак Агро“ предлагат специфични решения с доказани резултати – азотни торове, торове за кисели почви, торове за алкални почви, икрогранулирани торове, торове за биологично земеделие. Посочени бяха характеристиките на патентования комплекс MPPA DUO, който се съдържа във всички техни торове. Златев представи и Eurocereal Duo – флагмен, който се използва много успешно при соята след добър почвен анализ.
Представителката на "Бунге Румъния" обясни защо Черноморският регион е много подходящ за производството на соя. Около 500 000 хектара със соя, отглеждани в Европа днес, представляват само около 3% от това, което Европа трябва да произвежда за храна на животни. Ето защо Европа внася повече от 35 милиона тона соя от Северна и Южна Америка всяка година. Южна и Източна Европа са предимно селскостопански район с висок потенциал за производство на семена, поради няколко налични условия: голяма обработваема площ, високо качество на почвите, добри климатични условия. Освен това Черноморският регион има традиция и опит в отглеждането на соя и най-голям потенциал за тази култура в Европа.
Те изброиха и още няколко причини черноморските страни да се ориентират към производството на соя:
-агрономична, соята е важна за голямото количество азот, останал в почвата (80 - 120 кг / ха активно вещество), което води до по-ниски разходи от около 150 евро / ха за следващата реколта.
-Аржентина и Украйна са сред най-големите производители на соя в световен мащаб – имат области, където средните валежи са под средните валежи в района на Черно море. Соята е доказала, че е печеливша култура дори и в сухите страни.
-Значението на соята се доказва и от факта, че тя е в полза на реколтата в процеса на ротация на културите, особено за зимните култури чрез осигуряване на значителни подобрения във физико-химичните свойства на почвата.
-Има и сериозни финансови и търговски аргументи в полза на соята: тя има прозрачна цена, в сравнение с други култури. Селскостопанските програми на ЕС предоставят политики, които насърчават отглеждането на соя в държавите-членки, което води до допълнителни субсидии за земеделските стопани. Инвестицията в областта на технологиите за отглеждането на соя е по-малка отколкото тази за царевица, рапица и слънчоглед. Продукцията е подобна или по-голяма от слънчогледовата. Соята е една от най-печелившите култури в региона на Черно море.
Гостите и експертите чуха презентацията на Кристина Арицов – търговец на соя в румънск8ата фабрика на „Бунге“ в Лехлиу. Фабриката е създадена през 2007 г., за да посрещне новите глобални тенденции – в контекста на намаляването на природните ресурси на изкопаемите горива, Лехлиу Plant преработва маслодайните семена (соя, рапица и слънчоглед) за извличане на нефт, производство на брашна и биодизел.
От „Тайтън Машинери“ представиха технологии за отглеждане на соя.
Тайтън Машинъри България /ТМБ/ презентира прикачна и самоходна техника за отглеждане на соя по време на демо платформата на полето.
Представени бяха прикачна техника за сеитбена подготовка на канадската компания Salford и вече доказалите се на българския и световен пазар, сеялките за редови култури Tempo Vaderstad.
При самоходните машини беше демонстриран тракторът Case IH Magnum с иновативната гумено-верижна концепция Rowtrac за максимална производителност и ефективна защита на почвата.
Акцентът бе поставен върху новите зърнокомбайни Case IH Axial Flow 140 & 240 оптимизирани за европейските условия, подходящи за всеки тип култури, както и решенията за жътва на азотофиксиращи култури Case IH и AWS Air Wind System.
Представителят на швейцарската сертифицираща компания SGS Росица Душкова изнесе доклад за важността от сертификацията на соевото производство.
Групата групата СЖС (SGS) е световно признат лидер в услугите по контрол и сертификация, която предоставя и възможност за сертификация по стандарта за Дунавска соя. Компанията има 1650 офиса в света, 320 лаборатории, над 80 000 служители в 150 страни.
В България тя е представлявана от “СЖС България” ЕООД. Регистрирана е през 1991 година. Сега разполага с оперативни офиси в София, Варна, Бургас, Русе, Пловдив, Свиленград, Лом; представителства в Добрич, Плевен; над 400 служители, акредитирани лаборатории.
От СЖС обясниха за програмата “ Дунавска соя“, която насърчава и разпространява отглеждането, преработката и продажбата на свободна от ГМО соя с произход и контролирано качество от региона на река Дунав.
Цел на проекта е да се разработи и да се гарантира свободни от ГМО доставки на протеин в Европа.
Модератор и съорганизатор на Деня на соята беше Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации.
“Най-важното е соята да бъде печеливша култура за земеделския производител и успоредно с това тя да му осигурява подпомагане по линия на общата селскостопанска политика на ЕС“, припомни Боянова.
Тя представи пред участниците българската версия на Наръчника на Дунавска соя, преведен от Опитна станция Павликени и отпечатан с подкрепата на БАСФ, който да се ползва от фермерите в отглеждането на соя у нас. Тази година бе първата, в която се прилагат новите правила на Обща селскостопанска политика и нашите земеделски стопани се възползваха от соята, която се явява и екологично насочена площ за спазване на зелените дейности в стопанството, каза Боянова.
Тази година в страната са заявени 266 757 ха екологично насочени площи (ЕНП). Статистическите данни след приключване на кампанията по прием на заявления 2015 показват, че общо като ЕНП, след прилагане на коефициентите на преобразуване и претегляне, са заявени 8.31% от обработваемите земи. На ниво отделно стопанство сред парцелите, които изпълняват предназначението за екологично насочени площи, се констатира правопропорционална зависимост между коефициента на претегляне и площта след прилагането му – с най-голям брой, и респективно заявена площ, са угарите, следвани от азотфиксиращите култури. На тези две групи ЕНП се полагат 95,8% от всички заявени ЕНП след прилагане на коефициентите. Сред азотфиксиращите култури най-масово се заявява люцерна, на която се полагат 34,3%. Сред ландшафните елементи най-разпространени са синорите (0,3%) и групите от дървета (0,1%). По предварителни данни площите със соя, заявени по схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури, са 35 424 ха.
Знаете ли, че:
Асоциация Дунавска соя е неправителствено сдружение с нестопанска цел със седалище във Виена, основано през април 2012 г. с помощта на организации, сдружения и политици от Австрия и Бавария. Асоциация Дунавска соя има 195 члена от 16 страни.
Цели на сдружението:
• Принос към развитието на селското стопанство в ЕС
• Увеличаване на соевите площи в страните от Съюза и развиване на къси вериги на доставки по системата за качество с марката Дунавска соя
• Принос за устойчиво и рентабилно земеделие
• Предоставяне на стимули за производителите на соя
• Предоставяне на стабилна основа за изграждане на устойчиви, регионални и свободни от ГМО продукти и марки
• Утвърждаване като фабричен стандарт за устойчиво соево производство от Европа с високо качество и по-висока цена
Пазарите на Дунавска соя са: Австрия, Швейцария, Германия
Продуктите с марката Дунавска соя са: яйца, пилешко месо, свинско месо.
