Под мотото Открит ден за земеделските производители селекционерите то Института по царевицата в Кнежа организира ден на отворените врати, където бяха представи новите постижения в сортоизпитването при българската царевица.
Фермерите видяха как се представят на полето най-новите хибриди царевица, отгледани в производствения демонстративен участък на института. Освен земеделски производители на откритите дни присъстваха учени и гости от цялата страна. Сред тях бяха проф. д-р Елена Тодоровска, главен научен секретар на Селскостопанска академия, кметът на Кнежа Илийчо Лачовски и зам.-кметът Цветомир Миловски, колеги от Института по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ – Садово и Института по фуражните култури – Плевен и Институт по лозарство и винарство – Плевен.
Домакинът на събитието доц. д-р Наталия Петровска, директор на Института по царевица в Кнежа, ССА, припомни, че през следващата 2024 г. институтът ще навърши 100 години. За този период екипът е създал 113 хибрида царевица, като в момента се поддържат 38 хибрида в Патентно ведомство, които са защитени със сертификати. Много от царевичните хибриди, които земеделците видяха в Кнежа, са разпространени в търговския обмен.
В момент на изпитване от Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол са още 15 хибрида, след което ще могат да бъдат видени и на полето. Селекционерите се стремат да бъде премахнатнато разминаването между цъфтежа на метлицата и на кочана. „Това е изключително важно направление, към което сме насочили усилията си, тъй като разминаването води до недобро опрашване в долния или в горния край на кочана”, обясни доц. Петровска. И поясни, че в случаите, когато свилата се появи, но няма метличка, се получава недобро опрашване в долната част на кочана и ако в този момент метлицата прегори, но все още има свежа свила, тогава се получава участък, не добре озърнен, защото няма опрашване в горната част на кочана.
Добруджанският земеделски институт
„Отделихме много усилия този период между цъфтеж на метлицата и кочана да бъде сведен до 3 дни. Целта е да се получи пълно опрашване. Виждате и тук, че кочаните са изключително добре оформени. Работим и по намаляване на големината на метлицата и разклонението. Защо? Защото една метлица опрашва между 300 и 500 растения и не е необходимо да има такава богата метлица, която в същото време се явява и конкурент на кочана. Защото хранителните вещества се качват първо до горе, за да изхранят метлицата и след това отделят за кочана. Затова създадохме малката метличка, която е достатъчна за пълно опрашване и озърняване на кочана.“, обясни още доц. Петровска.
На полето беше представен и хибрид силажна царевица, където работата на учените от ИЦ – Кнежа е съсредоточена за подобрения в горния етаж на царевичните растения. Всички царевични растения, които над кочана имат 6 до 8 листа, са подходящи за силаж. Изключително важно е, когато се прави избор в селекционните полета, това трябва да става с генотипове, които са подходящи за силаж. Освен това е важно да се запази и зелената маса.
От Институт по царевицата – Кнежа препоръчват на фермерите да ползват различни технологии на отглеждане, засаждайки два и повече хибрида, тъй като царевицата е типична кръстосана опрашващата култура. Тя е много чувствителна към самоопрашване и предпочита чуждия прашец. Засяването в смесен посев на хибриди от една група на зрялост или близка група на зрялост води до ефект, при който се получава поне 10% по-високи добиви и за това не е необходима никаква инвестиция, освен да се засеят различни групи хибриди. „Стремежът ни е свързан с разширяване на генетичните основи, защото в световен мащаб се работи с много малко елитни линии и ако се разчита на подобрение, то е подобрение на същите тези линии, което е много опасно за селекцията и за изхранването на населението, както и от еволюционна гледна точка”, посочи доц. Петровска. Учените работят в посока да запазят българската селекция, защото с „нашите хибриди не се нуждаят от допълнително стимулиране и пръскане за болести и неприятели - те имат изключително висок фитосанитарен профил, устойчиви са на главня и фузариум. Устойчиви са също на полягане и стъблено гниене, както са и стрес толерантни“, каза още доц. Петровска.
Бяха показани 45 хибрида царевица от всички групи на зрялост ФАО 300-600+. Като утвърдени и доказали своите качества бяха демонстрирани и нови хибриди, които допълват богатото портфолио на научното звено на Селскостопанска академия. Група 300 и група 400 при хибридите царевица са най-силно търсените от земеделските производители. Отличават се, че изключително бързо изпускат влага и освобождават площите рано. В група 300 са включени родителски компоненти, които са с малък брой обвивни листа.
През тази година в услуга на българските фермери и зърнопроизводители, които искат да се запознаят отблизо с българската селекция царевични хибриди на Институт по царевицата - Кнежа са засети четири демонстративни участъка в производствения участък на ИЦ - Кнежа– 45 броя, ,,Център по внедряване ЕООД“ - Кнежа – 20 броя, в опитното поле на Институт по земеделие и семезнание ''Образцов чифлик'' – Русе – 10 броя и в землището на ЕТ ,,Стефан Георгиев – НИМ‘‘ – Разград – 24 броя.
Проф. д-р Елена Тодоровска, главен научен секретар на Селскостопанска академия, каза по време на събитието, че през последните години българските земеделци все повече и повече се обръщат към българската селекция, която показва много по-добра адаптивност към местните условия в сравнение със западната селекция. „Българските хибриди царевица се търсят все повече и заради добрите добиви при екстремни условия. В момента изключително много се работи по направление качество на зърното, за да можем да достигнем до пазара и по отношение на тези показатели. В последните години ИЦ – Кнежа беше включен в две Национални научни програми, които се финансират от Министерството на образованието. По една от програмите Институт по царевицата – Кнежа се сдоби с анализатор на качеството на зърното, което всъщност е предпоставка да се предлагат на пазара много по-качествени хибриди.“, каза още проф. Тодоровска.
