При нормални условия и правилно отглеждане овощните растения залагат много повече плодни пъпки, цветове и завръзи, отколкото могат нормално да изхранят. Когато цветообразуването през предната година е протекло нормално, около 15-20% от заложените плодни пъпки при ябълката и крушата, са достатъчни за получаване на добра реколта, а при костилковите – около 40-50%. Овошките сами се освобождават от излишните цветове и завръзи. Понякога остават повече, отколкото растението може да изхрани и не се получава качествена реколта.
Естественото окапване на излишните цветове и завръзи протича в два периода. Първият е в края на цъфтежа, когато опадват дефектните, неопрашените и неоплодените цветове. Вторият е от края на май до началото на юни и е известно като юнско окапване. То е свързано със заложените жизнени семена в завръзите, силата на растежа, водния и хранителния режим на почвата. Колкото повече и по-жизнени семена се образуват в плодовете на семковите и колкото по-добре е развита ядката при костилковите, толкова по-слабо опадат завръзите. При недостиг на влага и хранителни вещества в почвата окапването е по-силно. Ако растенията са заложили малко завръзи, желателно е преди юнското прореждане да се подхранят с азотни торове и да се полеят. Ако има много завръзи, подхранването се извършва след това.
Въпреки естественото прореждане, много често ябълката, крушата, кайсията и особено прасковата задържат много повече завръзи. Тогава дървото се претоварва и плодовете са малки и некачествени.
Плодообразуването при повечето видове и сортове протича през периода юни-август, когато се залагат плодните пъпки за следващата година. Голямото количество плодове потиска цветообразуването и това е една от основните причини за нередовното плододаване на някои овощни видове.
За да регулирате количеството на плодовете, можете да проведете някои мероприятия:
- Резитбата за плододаване. При младите растения тя върви или се препокрива с формирането на короната. Премахват се клони и клонки, растящи навътре и сгъстяващи короната. Когато два клона са кръстосани или растат успоредно и си пречат, единият от тях се премахва или се съкращава. При това в основата на короната се запазват по-силните клони и клонки, а по върховете - по-слабите. Счупените клони и клонки се режат до здраво. Върховете на скелетните части се съкращават, като се режат на двегодишна или по-възрастна дървесина.
Когато растежът е слаб и когато дърветата имат много плодни пъпки, успоредно с премахването на по-големи части при резитбата се прореждат и съкращават и по-малките по размери плодни клонки. При пререждането се премахват предимно разположените отдолу и засенчените клонки. Премахват се и част от клонките, израстващи от горната (вътрешната) страна на скелетните клони и разклонения, ако има достатъчно странични.
Срещу пълната година, когато дърветата са заложили повече плодни пъпки, се прави по-силна резитба за прореждане и съкращаване на плододаващата дървесина. С това се ограничава техният брой и се стимулира новият растеж, върху който ще се заложат плодните и листни пъпки за следващата година.
- Ръчното прореждане, след юнското опадане при ябълката, крушата и прасковата допринася за получаване на добра реколта от качествени плодове и няма да се отрази толкова отрицателно върху цветообразуването. Провежда се когато големината на завръзите достигнат размерите на лешник и се премахват по-слабо развитите. Тази практика е доста трудоемка и особено при по-високите и обемни корони, но засега си остава почти единствено приложима в практиката.
- В много страни, включително и у нас, са провеждани опити за прореждане на завръзите чрез пръскане с разтвори от различни химически вещества. Ни е не ви съветваме да го правите в личното стопанство.
