Зимните резитби на овощните дървета се извършват от опадането на листата през есента до започването на вегетацията през пролетта. Ранната резитба веднага след листопада, както и късната - след започване на сокодвижението и при вече набъбнали пъпки, водят до загуба на хранителни вещества и отслабват дръвчетата. Благоприятният срок е от февруари до началото на март.
Преди настъпването на студовете може да се изрежат ябълковите и крушовите дървета. Резитбите биват: за формиране, за производство и за подмладяване. Слабо растящите и полуслабо растящите ябълкови дървета, както и крушовите върху дюлева подложка, се формират като вретено. Засадените през есента дръвчета се режат, след като преминат зимните студове, а засадените през пролетта - веднага след засаждането. Съкращават се на височина 70-90 см, предивременните клонки до 40 см се премахват, по-високо разположените се оставят.
Прасковата, дюлята, сливата, джанката, кайсията, черешата, вишната, орехът и бадемът се формират обикновено със свободно растяща корона. Прасковата се формира с чашовидна корона - дръвчетата се съкращават на 90 см, предивременните клончета до 70 см се премахват, разположените по-високо 6-10 предивременни клончета се съкращават на 2 пъпки. Реже се на външна пъпка и винаги с 3-4 см чеп.
Резитбите се съобразяват задължително с вида, възрастта на дървото, растежната му сила, сорта и подложката. През периода на плододаването на ябълковите и крушовите дървета се съкращават страничните разклонения и плодните клонки така, че да се поддържа конусовидна форма. Височината на дърветата се ограничава до 2,3-3 м чрез съкращаване на водача над слабо клонче. При плододаващите праскови се прави диференцирана резитба - в зависимост от това дали сортът е с голямо (Редхейвън, Рио озо джем, Кардинал и други) средно (Хале, Елберта, Крестхейвън и други) или слабо естествено натоварване (Хелфорд 1 и 2 и други) се оставят съответно 60, 70 и 130 смесени клонки.
Често при резитбата на дърветата се режат само върховете на клоните, с което се предизвиква покарване на много леторасти от ниско разположените пъпки и сгъстяване на короните - те остават като метли. При гъстите корони плодните клонки във вътрешността загиват, плододаването намалява и се изнася към периферията на дървото. Освен това плодовете не добиват типичните за сорта окраска и вкусови качества, а борбата срещу вредителите се затруднява, тъй като при пръсканията разтворите не проникват навътре в короната.
При възрастните плододаващи дървета често единствената резитба, която се прави, е за прореждане (просветляване) на короната. Извършва се в продължение на 1-2 години, за да не се нанасят големи рани на дървото. Премахват се растящите навътре и сгъстяващи короната клони. Изрязват се също болните, застарелите, счупените клони, старата мъртва и напукана кора на стъблата се остъргва, гъсеничните гнезда и изсъхналите мумифицирани плодове се събират и всичко се изгаря.
Обикновено резитба всяка година изискват ябълката, крушата, прасковата и сливата. Резитбите на дюлята, мушмулата и кайсията са ограничени и се свеждат до почистване и прореждане на короната. Черешовите дървета образуват редки корони и при застаряването им се правят периодично по-силни подмладяващи резитби. Вишната сгъстява короната си и затова се прорежда на 2-3 години, съкращават се по-силните й клони.
Орехът не се реже. Резитба за подмладяване се прави на възрастни дървета, при които плододаването затихва и големи клони засъхват. Те обаче трябва да имат здрави стъбла и скелетни клони. Резитбата е по-слаба, когато е засъхнала само част от обрастващата дървесина, и по-силна - когато се обновява самата корона. Реже се силно над здрави клони или над лакомци. Отрезите се замазват с овощарски мехлеми или обикновена блажна боя.
