Патладжанът е може би най-капризният сред зеленчуците, особено по отношение на разсада. Всяка погрешна стъпка при отглеждането или пропуск, засягащ болестите на този ранен етап от развитието представлява заплаха за загуба на реколтата. Дългият вегетационен период определя допълнителни изисквания и условия за разсада.
Какво трябва да знаем за успешното отглеждане на разсад?
Преди засяване на семената е важно да знаем, че патладжанът е изключително взискателен към почвата. Тя задължително трябва да бъде рохкава и с неутрална киселинност.
Нежните патладжанени кълнове с недостатъчно развита коренова система изискват специално внимание и грижа. На този етап естествената слънчева светлина съвсем не е достатъчна. Необходимо е допълнително доосветяване – разсадът трябва да бъде напълно осветен 10-12 часа в денонощието. Изкуствено осветление е необходимо и при облачно време.
Патладжанът обича топлината. Оптималната температура преди поникване на разсада е 25-28 градуса по Целзий, а след появата на кълновете се намалява на 16-18 градуса. Това закалява растенията и те развиват по-интензивно кореновата система, а не вегетативна маса.
Разсадът загива по време на пикиране и пресаждане – основни причини и начини за защита
Влажността на въздуха в закритите съоръжения не трябва да надвишава 65-70% – това е оптимален показател. За растенията е необходима и добра вентилация.
Изискванията на патладжана към водата в периода на отглеждане на разсада са значително по-високи, отколкото на пипера и доматите. Това се дължи на факта, че имат по-едри листа и изпаряването на влага е по-интензивно, но трябва да се спазва принципът „не вреди“. Ако почвата остане преовлажнена твърде дълго, това е пряк път към развитие на гъбични заболявания. Обратно, оскъдното поливане забавя развитието на кореновата система, а може да доведе и до загуба на растенията. Водата трябва да бъде отстояла и със стайна температура.
Пикирането е друг сериозен проблем при патладжаните, които не обичат да се безспокои кореновата им система. Колкото са по-израснали, толкова по-дълго време е необходимо за адаптиране. Разсадът преустановява или забавя своето развитие и съответно периодът на плододаване също се измества.
Когато растежът е преустановен за повече от 7-10 дни, тогава трябва да се използва стимулатор за кореновата система.
Много често увяхването на листата се приема като сигнал за недостиг на влага, но ако продължи и след поливане, тогава със сигурност се развиват процеси на кореново гниене. Това изисква незабавно пресаждане на растенията в нова дезинфекцирана почва, а поливането се свежда до минимум до възстановяването им.
Потъмняването и изтъняването на стъблото е сигнал за друго сериозно заболяване – сечене. Уви, засегнатите растения не могат да се спасят и се отстраняват, но останалите се пръскат с препарати със състемно и лечебно действие (Превикур 607 СЛ). Почвата се покрива с дървесна пепел или пясък за отнемане на излишната влага.
Неспазването на топлинния баланс забавя развитието на разсада. Това се случва при голяма температурна разлика между надземната част и кореновата система. Охладената коренова система се справя трудно с функциите си, а по-добър комфорт може да се осигури чрез добра изолация под контейнерите.
Пожълтяването на листата е вероятен сигнал за недостиг на хранителни елементи. Подхранването е важно в периода на първоначален растеж, докато стъблото се лигнифицита, но не по-рано от 10 дни след пикиране. За зелената маса се използва оборски тор (1:10) или карбамид (1 супена лъжица на 10 л вода). След развитието на 4-5 листа се използва комплексен тор за подхранване. Двустепенното подхранване обикновено е достатъчно.
Разсадът патладжан е чест обект на нападение от белокрилки, сциариди, листни въшки, трипси и паяжинообразуващи акари. Могат да се използват различни средства – природни или биопрепарати, но при сериозно увреждане е наложително обработването с инсектициди.
Профилактиката и осигуряването на оптимални условия свеждат до минимум опасността от болести и вредители.
