При отглеждане на разсад често се случва така, че след поникване растенията се развиват добре, но на по-късни етапи възникват проблеми и започват да съхнат. С тях се сблъскваме обикновено по време на пикиране и пресаждане в отделни контейнери. Не всички млади растения могат да се справят успешно с този стрес – рязко забавят растежа и развитието си, губят тургор, увяхват или дори загиват, изглежда без видима причина.
Защо се случва това и как да помогнем на разсада да преживее тази важна процедура без никакви проблеми?
Тук възниква и друг въпрос – защо е необходимо да пикираме растенията, а не ги засяваме в единични контейнери и после директно в земята.
Класически проблеми с разсада за домати и как да ги избегнем
Първата причина е свободно пространство при подходящи за отглеждане условия – температура, осветеност и влажност.
Втората, а и много по-важна причина е – как да осигурим достатъчно пространство за развиващите се надземни части и коренова система. При сгъстен посев се създават условия за взаимно потискане на растенията в процеса на тяхното израстване и развитие. Те се конкурират неизбежно за ресурси – хранителни вещества, вода и светлина, а това създава благоприятни възможности за преовлажняване, развитие на гъбични заболявания, образуване на плесени и мухъл.
Разсад, който се отглежда без пикиране се развива по-бавно, а стъблата и кореновата му система остават по-слаби.
Пресаждане се налага тогава, когато част от растенията са поразени от болести. Здравите растения задължително се преместват и пресаждат в нова почва, за да се запазят.
Когато разсадът е станал твърде голям, но времето все още не позволява да се отглежда на открито, тогава пресаждането ще забави малко развитието.
Кога и как да пикираме правилно растенията, за да ги предпазим от изсъхване след тази процедура?
Основните причини, които могат да доведат до рязко забавяне на растежа и развитието на разсада, до увяхване и дори до гибел са няколко:
1. Не трябва да пренебрегваме видовите особености на растенията
Важно е да не забравяме, че някои култури понасят добре пикирането и без проблем продължават развитието си – домати, зеле, праз, целина, градинска ягода, петуния, но за други пресаждането е доста травмиращо. Такива са представителите на сем. Тиквови (краставици, тикви, тиквички, патисони, пъпеши), а също пипера и патладжана. Тях трябва да пикираме много точно и внимателно (да не се нарани кореновата система), а културите от сем. Тиквови е най-добре да се засяват поотделно.
За уязвимите култури най-доброто решение е да се засяват в отделни контейнери. Те могат да бъдат малки, а с нарастване на кореновата система да се пресаждат в по-големи, което ще спести място в началния етап на развитие. Използването на торфени таблетки и контейнери е по-скъпо, но отлично решение, защото елиминира травмирането на кореновата система при пресаждане.
2. Неправилен избор на време за пикиране
За да бъде процесът на пикиране по-малко болезнен за растенията, добре е да се провежда във фаза семеделно състояние – когато започва появата на същинските листа. Този период, в зависимост от вида на културата, обикновено настъпва на втората или третата седмица след поникване.
Котиледонните листа са първата двойка листа, появяваща се на растенията при поникване, а след пълното им развитие започва развитието на същинските.
Практиката показва, че колкото по-напреднали в развитието си са растенията, толкова по-трудно преживяват пикирането.
При гъсто засяване е препоръчително операцията да се провежда възможно най-рано – още след появата на първата двойка истински листа.
3. Неправилно провеждане на процедурата и повреждане на растенията
Самият процес на пикиране не е сложен, но е задължително да бъде осъществен според правилата и особеностите на всяка култура.
Разсадът трябва да се полее предварително обилно, за да може на следващия ден да се извади възможно най-безопасно. Добре е да се работи с шпатула или лъжица, но в никакъв случай не бива да се дърпат растенията.
За някои култури основният корен се прищипва на 1/3 от дължината, за да се стимулира развитието на странични разклонения и разрастване на кореновата система, както е при доматите, зелето, праза, целината. Това е и една от целите на истинското пикиране, а другото е по-скоро пресаждане.
4. Качеството на почвата
Важен аспект от пикирането на разсада е правилният избор на почвена смес, подходяща за съответната култура. Тя трябва да съдържа достатъчно количество от нужните хранителни вещества и в правилната им пропорция, необходими за развитието на растенията.
Важно е почвата да бъде въздухо- и водопропусклива, да има подходяща киселинност и да бъде дезинфекцирана. В подходяща почвена смес младите растения преживяват стреса много по-бързо, преустановяват развитието си само за кратко и отново възстановят растежа си с пълна сила.
