Плодовете се използват за консумация в прясно състояние, за замразяване, сушене, сладка, конфитюри, мармалади, компоти, сокове, нектари, мусове. Сливите са богати на захари, органични киселини, дъбилни и багрилни вещества, пектин, витамини и минерални соли.
Захарите са в границите от 8 до 16%, в повечето сортове са около 11-12% захари. Органичните киселини оказват благотворно влияние върху стомашно-чревния тракт. Основно съдържат ябълчена киселина, а значително по-малко лимонена и следи от винена. Домашната слива има сравнително малко киселини – средно около 0,80-0,90%.
Плодовете са богати на пектин, който има добра желираща способност. При някои сортове съдържанието му достига до 1,5% и по този начин се приближава до ябълките и кайсиите. Известно е лечебното действие на пектините, които успокояват възпалителните процеси на храносмилателната система, подпомагат изхвърлянето на холестерина и отпадъчните отровни вещества от червата.
Сливите съдържат значително количество дъбилни вещества, които придават тръпчивия вкус. Тези вещества спадат към т.н. протектори, които свързват свободните радикали при радиоактивно облъчване. Характерна особеност е по-голямото съдържание на витамин В2 и каротин /провитамин А/. Счита се, че минералните вещества на плодовете се усвояват по-лесно от човешкия организъм, тъй като повечето от тях влизат в състава на органични съединения. Сливите са богати на фосфор, което ги определя като тонизираща храна. Калият в тях стимулира сърдечната дейност и кръвообращението и ги прави подходящи за болни от подагра и ревматизъм. Имат и високо съдържание на желязо и за това са добро средство при лекуване на анемии. Препоръчват се и при обща слабост, отпадналост и преумора, ободряват нервите, увеличават енергетичните ресурси на организма. Сливите притежават и разслабващ ефект, което се дължи на установеното в тях вещество дифенилизатин.