Крайно заразната и опасна за животни и хора болест антракс е важно да бъде откривана навреме, а предпазните мерки да се прилагат съобразно Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите 2019 – 2021 г. Това е записано в мотивите към новата наредба за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта антракс по животните и за условията и реда за прилагането им, чийто проект е качен за обсъждане на страницата на министерството на земеделието.
Фермерите могат да дават предложения и мнения до 9 септември тази година.
В мотивите към новия документ е записано, че антраксът е спорадично или ензоотично проявяваща се смъртоносна болест по животните и човека, която протича предимно остро, по-рядко подостро с локални възпалително-некротични процеси в различни органи с тенденции към генерализиране. Заболяването се причинява от грам-положителна спорообразуваща бактерия Bacillus anthracis. В организма на животните и в хранителни среди образува капсули, а в присъствие на кислород и температура от 12 до 42 градуса по Целзий - и силно устойчиви спори.
При естествени условия боледуват всички тревопасни и всеядни животни, а понякога и хищници. Най-чувствителни са козите, овцете и елените, следват говедата, биволите, камилите и конете. Разпространява се особено бързо при високи температури и засушавания. Човекът също е силно възприемчив, затова и профилактичните мерки са от особено голямо значение.
В проектонаредбата се казва, че един или два пъти в годината трябва да се извършва ваксинация на стадата, с цел предпазване от болестта.
Източниците на инфекцията са болните животни или труповете им. Преносът от една държава в друга пък става с вноса на кожи, кости, вълна и други.
Бацилите се отделят с кръвните изтечения от естествените отвори в предсмъртният стадий на болестта. В труповете антраксните бацили се намножават много до загниването им. Важна роля в епизоотологията на заболяването играят заразените участъци от пасища, водопой, терени около трупните ями.
В процеса на прилагане на относимите нормативни актове - Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите 2019 – 2021 г. и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните (обн., ДВ, бр. 6 от 2006 г.) е установена необходимост за отчитане в по-пълна степен спецификите на причинителя болестта и последващите действия от страна на компетентният орган – Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ).
В БАБХ се води списък на стационарните антраксни огнища, където се вписват всички данни за появата и развитието на болестта, заразените полета, пасищни участъци, водопои, с описание на границите им, обявяването на антракса по години, вид и брой засегнати животни, контаминирани дворове и проведени мерки. Със заповед на изпълнителния директор на БАБХ се определят огнища, въз основа на данни от проучванията за статистически данни за последните 50 години; местата, в които са изхвърляни животински трупове от болни от антракс животни; контаминирани пасищни участъци, места за водопои, дворове и обори и разположението на складове за кожи, кожарски предприятия и кланици.
Тъй като антраксът е опасен и за хората, при съмнение или наличие на огнище се забранява консумацията на мляко от засегнатите ферми. Същото важи и при съмнително болни от антраксживотни, както и от тези получили усложнения след ваксинация.
Млякото се обезврежда и унищожава под контрола на ветеринарен лекар, по начин, гарантиращ унищожаването на причинителя съгласно утвърдения план за действие (контингенс план). Забранява се клането и извършването на кръвни операции на ваксинирани животни до 20 дни след извършване на ваксинацията.
