Цъфтежът и опрашването са най-отговорните периоди в живота на лозите. Ако опрашването се получи качествено, можем да разчитаме на щедра реколта. За тази цел обаче е добре да се прилагат някои агротехнически прийоми.
Отскоро практикуващи лозари често задават въпроса дали различни сортове грозде могат да се засадят едни до други, няма ли взаимното опрашване да повлияе върху качеството на реколтата. За щастие съвместното засаждане на различни сортове е само от полза. Сортът няма да се промени, взаимното опрашване ще повлияе само върху семките в зърната, но пък самото опрашване ще се получи по-качествено. Научно е установено, че опрашването с чужд прашец подпомага получаването на по-големи гроздове и зърна.
Върху опрашването влияят множество фактори. При повечето сортове грозде цветовете са от 2 типа – двуполови и женски. Двуполовите могат да се самоопрашват, а за женските е нужен чужд прашец. Поради тази причина дълго време се е смятало, че сортовете с женски цветове са в някаква степен непълноценни, тъй като им се налага да прибягват до услугите на чужд прашец. По-големите гроздове и зърна обаче като че компенсират подобен „недостатък”.
Много неща при опрашването зависи от времето. За оптимални се смятат температури между 25 и 30 градуса по Целзий, а неблагоприятните са под 14 и над 30 градуса, когато течността върху близалцето на плодника изсъхва и прашецът не полепва. Ако времето е студено, цъфтежът протича вяло и лозите формират по-малко гроздове, като страда не само количеството, но и качеството на реколтата.
При много сух въздух проблемите при цъфтежа на лозите са същите, както и при висока температура. Най-зле е обаче, когато през периода на цъфтене вали. Тогава прашецът не се пренася от вятъра, а онзи, който все пак попадне върху плодника, се отмива от дъжда. Мъглата също не е желано явление по време на цъфтежа, още повече, че при висока влажност появата на гъбични заболявания нараства.
Ако ресите по време на цъфтеж са в сянката на листата, опрашването не се получава толкова качествено, колкото откъм осветената страната, затова предварително трябва да бъдат открити.
Лекият вятър подпомага опрашването – смята се, че прашецът при такова време може да прелети над 15 метра. Силният вятър не е желателен, защото е в състояние да повреди плодниците.
За да се опрашат по-добре ресите, растението трябва да се оформя така, че да има по-добро проветряване. За целта леторастите не трябва да са на по-малко от 12-15 сантиметра един от друг. На силните леторасти пък може да се откъснат около 5 сантиметра от върховете, за да се насочат хранителни вещества към съцветията.
Съцветията на лозите могат да съдържат между 200 и 1 400 цвята. Ако бе възможно всички да се опрашат, растението не би издържало реколтата. Затова опадането на част от завръзите е обичайно и дори полезно. Тогава обаче за лозите е полезно да бъдат подхранени с разтвор на борна киселина (между 5 и 20 грама на 10 литра вода) и комплексни (комбинирани) торове.
При повечето сортове грозде и самите съцветия са повече, отколкото може да издържат лозите, затова след опрашването е важно да бъдат отчупени излишните. Обикновено най-напред се чупят по-малките и непълноценни гроздове.
