Смята се, че младите лозички не трябва да се подхранват, тъй като им стига онова, което е било вложено в ямките при засаждането им. Тогава обаче възниква въпросът какво трябва да се вложи в ямките при засаждането. Ако почвата, на която е засадено лозето, е чернозем или кафява, в ямките за новите лозички трябва да се сипят 1-2 кофи компост или прегоряла тор, а ако садите на торфенисти, подзолисти почви или лесостепни почви – 2-3 кофи прегоряла тор. При това положение запасите на младите лозички трябва да стигнат за първите 3 години от живота им. Но ако въпреки това леторастите са слаби, а зеленината повехнала, струва си да бъдат подхранени с минерални торове.
Имайте предвид обаче, че азотните торове се влагат обикновено в началото на лятото, особено амониевата селитра. Карбамидът може да се влага по всяко време, както по листата, така и за кореново подхранване. На глинести почви азотните торове се влагат под формата на амониев сулфат, като това става след опадането на листната маса. При слабо развитие на зеленината обаче азотните торове трябва да се използват и преди цъфтежа.
Фосфорните торове се използват най-често през пролетта, тъй като при есенно влагане те се свързват прекалено силно с почвата. През есента също могат да бъдат влагани, но при условие това да става заедно с органичните торове при прекопаването на почвата.
Калиевите торове обикновено се използват заедно с фосфорните. Тъй като калият в българските почви е в сравнително големи количества, този тип торове се използват веднъж на 2-3 годин, съобщава електронното издание „Стопанство”и.
Органичните торове се използват обикновено през есента, когато се прекопава почвата. Влагат се веднъж на 3 години. Въпреки разреденото им използване не трябва да се подценяват – те значително повишават плодородието на почвата и подобряват структурата й. Вследствие на това растенията плододават по-добре.
С реколтата от лозето се изнасят изключително много микроелементи. Старите лозари обикновено компенсират това с влагането на големи количества пепел, но не всеки разполага с толкова. Затова е от полза рано напролет да бъдат вложени борна киселина, манганов сулфат, цинков сулфат и амониев молибдат. Желателно е заедно с тях да се използват азотните торове – това в голяма степен ще допринесе за увеличаване на добивите от грозде.
Най-добре е торовете да се влагат при прекопаване или поливане, за да могат да проникнат на дълбочина най-малко 35-45 сантиметра.